Повече от три десетилетия Тони Димитрова е един от най-разпознаваемите гласове на българската музикална сцена. В предаването „120 минути“ по bTV певицата разказа за пътя си, за семейството, каузите и хората, които я вдъхновяват, както и за живота отвъд сцената – за момичето Ани от Бургас, което се превръща в Тони, обичана от хиляди хора.

Родена в Бургас, Тони Димитрова преминава през различни периоди, преди музиката да стане нейният професионален път. Работи като машинописка във Военната болница и в Общинския съвет на Бургас, а началото на 90-те години я среща с пеенето по ресторанти.

Големият пробив идва след срещата ѝ със Стефан Диомов и песента „Ах, морето“, която през 1996 г. печели награда на конкурса „Бургас и морето“ и поставя началото на кариера, продължаваща вече десетилетия.

В разговора Тони разкрива, че зад сценичното име стои едно друго име, което остава запазено за най-близките ѝ хора.

„Аз съм Ани. Аз съм Ани от първия си ден, от първия си миг“, казва тя и разказва, че е кръстена на баба си Ана, а по-късно Антоанета естествено се превръща в Тони.

„Много дълги години бях свикнала с Ани. И когато пропях, тогава някак си естествено станах Тони“, споделя певицата.

Тони Димитрова говори за дъщеря ѝ Магдалена и изборът ѝ да се занимава с криминалистика. Тони разказва, че винаги е подкрепяла търсенията на детето си, дори когато пътят е бил неясен.

„Ти сега, ако не смениш и не се търсиш, като станеш на 40 какво ще казваш? Аз това, дето го учих, въобще не е моето“, разказва тя за разговора с дъщеря си.

Певицата признава, че за нея ролята на родител е да даде свобода и подкрепа.

„И винаги са ме подкрепяли. И до ден днешен. И така трябва според мен“, казва Тони.

Като един от най-разпознаваемите символи на Бургас, тя коментира и възможността градът да бъде домакин на Евровизия. Според нея морският град има всичко необходимо, за да посрещне международния форум.

„Бургас е много красив и е точно за Евровизия“, категорична е тя. Сред местата, които според нея задължително трябва да видят чужденците, са главната улица, Александровска, мостът, крайбрежната улица и Морската градина.

„Да влязат в Морската градина, която аз обожавам“, казва Тони.

Освен музикант, певицата през годините се превръща и в човек на каузите. Тя говори открито за несправедливостите, за животните и за необходимостта човек да не остава безучастен.

„Не може с мълчание. Аз ако трайкам, ще си изтрайкам целия живот. Това е толкова скучно“, казва тя. Тони Димитрова разказва, че предпочита трудния, но истински път.

„Бих могла да тръгна по течението, защото е по-удобно и по-безболезнено. Но аз искам срещу вятъра. Така е по-интересно“, споделя певицата.

В разговора тя разказва и за помощта си към 12-годишната пианистка Мери, родена глуха, която след операции и рехабилитация развива забележителен музикален талант. Тони е помогнала анонимно, но историята достига до публиката като пример за човечност.

„Понякога доброто не вдига шум, но винаги намира път обратно“, е посланието, отправено към нея от младата пианистка.

Самата Тони признава, че историята на Мери я е развълнувала силно.

Тони Димитрова коментира и новото ѝ турне „Щастие“ – име, което идва от въпрос на дъщеря ѝ.

„Кога съм била най-щастлива?“ – този въпрос кара Тони да се замисли какво всъщност означава щастието за нея. Отговорът е свързан с хората около нея, с музиката и с публиката.

„Имам прекрасно дете, с което се гордея. Имам изключителни колеги, без които не мога. Имам изключителен екип, без който също не мога“, казва тя. Най-голямото признание идва от връзката ѝ с хората, които продължават да пълнят залите.

„Те идват. Те имат нужда от мен. И затова тези концерти ги нарекохме „Щастие“, защото друга дума не мога да измисля.“

За Тони Димитрова щастието е не една точка, а път.

„Понякога бъркам адреса, но продължавам да го търся“, казва обичаната българска певица, като споделя, че намира този адрес в приятелството, доверието, обичта и взаимността.

„Това е щастие“, споделя с усмивка Тони Димитрова.

Повече вижте във видеото.

Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google