В света на музиката полифонията се свързва с няколко независими мелодични линии, които звучат едновременно. При добрата полифония, превърната в световен символ от "Мистерията на българските гласове", това е висш пилотаж. В дипломацията обаче е различно. Когато една държава говори с два гласа, въпросът вече не е дали звучи красиво, а какво всъщност чува светът.
Исторически терминът „Коалиция на желаещите“ се свързва с двете войни на САЩ в Персийския залив. Първата започва като защита на Кувейт от иракска агресия, а вторият случай е военното нахлуване на САЩ в Ирак през 2003-та. Формалният повод тогава беше наличието на предполагаеми оръжия за масово унищожение, за каквито американските служби твърдяха, че разполагал Саддам Хюсейн. Това така и не се потвърди през годините.
И тъй като Франция тогава не позволи на САЩ и администрацията на президента Джордж Буш-младши да узакони войната в Ирак през Съвета за сигурност на ООН, заплашвайки с вето, Вашингтон събра под знамената „Коалиция на желаещите“. Към нея се присъединиха фактически около 30 държави с реален военен или логистичен принос, но военните действия бяха изцяло в ръцете на САЩ и Великобритания. Тогава целта беше начало на реални военни действия и стабилизиране на Ирак след свалянето на режима на Саддам.
Свързана новина
България се присъедини към тази коалиция в навечерието на пълноправното си членство в НАТО, което започна година след началото на военните действия срещу Ирак. Тоест, присъединяването към „Коалицията на желаещите“ в случая е било стъпка към постигането на някаква стратегическа цел, формулирана от тогавашното правителство в София като „български национален интерес“.
Днешните коалиции на желаещите имат друга цел. Те не обосновават начало на военни действия, нито целят сваляне на режими. Ако погледнем към френско-британската „Коалиция на желаещите“ по отношение на Украйна, целите са свързани с продължаване на военната помощ за Украйна, укрепване и възстановяване на украинската армия - най-опитната в реални бойни действия армия в Европа.
Ако България се разграничава от тази коалиция, логично възниква въпросът - от кои нейни цели всъщност се разграничава? От военната помощ? От гаранциите за сигурност? От укрепването на армията? И каква стратегическа цел преследва с това решение? Защото Франция в момента си задава тези въпроси и вероятно ще потърси отговори в други европейски формати. И тук не става въпрос, дали премиерът се разграничава, а министърът на външните работи подкрепя политическа декларация, в която ясно е записано, че страната ни „признава важната работа на Коалицията на желаещите като ефективен механизъм за подкрепа на Украйна, включително по отношение на предоставянето на надеждни и правно обвързващи гаранции за сигурност на Украйна“.
Свързана новина
И точно тук е проблемът. Целите съвпадат, но посланията - не. Радев отказва, но министърът не се разграничава, както е направил сръбският президент Вучич. Въпросът е - как изглежда това в очите на света. За управляващите, това е ход, който показва, че за първи път „България имала глас и защитава своите интереси“.
Но тук се пита - как България в момента формулира своите интереси? Всички сме за мир, това е безспорно. Но мирът има различни интерпретации в двете воюващи държави. Малко е като въпроса - какво е истината днес? Математиците я доказват с формули. Юристите с доказателства, но политиците се опитват да се доближат максимално до реалността според международното право. Ако изобщо то все още съществува и на някого му пука за него.
И все пак - какъв е българският национален интерес в момента и може ли да говорим с два гласа?
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
