Кирил Маричков е роден в София през 1944 година. И до днес живее в къщата, построена в началото на 20-ти век от дядо му - известният архитект Киро Маричков. Другият му дядо - Борис Левиев е главен диригент на Музикалния театър и първи въвежда бъдещия „Щурец“ в света на музиката.
„Нося един предмет, за който пиша и в книгата ми. Той е една малка икона на Богородица с Младенеца. Тя ме пази. Специално я донесох, за да я покажа“:
„Родил съм се през 1944 година. Майка ми е в родилния дом. 9 септември е минал, навсякъде е терор и проверки, за да се откриват „врагове на народа“. Такава проверка се прави и в „Шейново“. Една руска военнослужеща се запътва към майка ми. Пита я как се казва, пита я и за името на сина ѝ. Тогава рускинята вади от джоба си тази икона и я подарява на майка ми с думите – „Когато тръгнах на война, моята майка ми я даде, за да ме пази. Сега я давам на вас, за да пази вашия Кирил“. Държа я на нощното си шкафче“, обясни един от най-популярните български музиканти Кирил Маричков в предаването „120 минути“.
В своята книга „На прага на времето“ Маричков помества и част от мемоарите на баща си.
„Това, което майка ми и баща ми ме учеха, беше да казвам истината и да не се страхувам какво мисля, защото така се спи и живее по-спокойно. Дълги години бях така. Когато се разправях по история с учителката, си позволих да кажа, че намирам Френската революция за нещо кърваво и гадно. След като бях наказан, баща ми, който е завършил дипломация, ми каза – „човек трябва да казва истината, но понякога може да си спести“, обясни Маричков.
Баща му, също - Кирил Маричков, завършва право и дипломация в Сорбоната и в Лозана. Става първият посланик на България във Ватикана след падането на комунизма. Майка му Ирина Левиева е художничка.
„Свирех на пиано сериозно, но не достатъчно, за да стана добър пианист. Повече обичах да играя футбол. Дядо ми беше разочарован, когато реших да кандидатствам в инженерен институт. Не ме приеха „Архитектура“, но ме приеха инженерство. Мъчих се и следвах доста време, още докато свирех с „Бъндараците“, а и с „Щурците“, каза още той.
Защо първият албум има само четири песни?
„Имахме дадени български песни от композитори, които се налагаше да преправям, за да са подходящи за групата. Имаше и наши песни – „Гневът на мравките“. Нашите песни комисията ги отряза. Имахме и хубави кавъри. От радиото ни казаха – не може толкова чужди песни, не може наши песни. Като стана член на Съюза на композиторите, тогава можело да пиша песни. Помислих си - какво ли щеше да е на „Бийтълс“ в Англия да кажат, че докато не станат членове на Съюза на британските композитори, нямат право да пишат песни“, допълни Кирил Маричков. Групата „Щурците“ има три хиляди концерта.
Книгата на Кирил Маричков „На прага на времето“ ще бъде официално представена на 10 май в НДК от 19 часа.
