Ириней Константинов е роден на 23 март 1949 г. в София. Завършва актьорско майсторство в класа на проф. Гриша Островски в НАТФИЗ. Десетки са емблематичните роли, които е изиграл на театралната сцена. От 2008 г. е директор на театър "София". Носител е на орден "Стара планина" - първа степен за изключителни заслуги в областта на културата и изкуството. Името му идва от думата "мир" от старогръцки, но и "независимост". На кого е кръстен Ириней Константинов и как би описал характера си? Вижте какво сподели "В главната роля" в предаването "120 минути".
"Понякога съм мирен, понякога - много немирен. Тези емоции са се борили в мен. Още от дете бях много луд, правех много глупости", спомня си той.
"Кръстен съм на моя чичо, любим брат на баща ми - архимандрит Ириней. Бил е стипендиант на папата, изчезва безследно след събитията на 9 септември 1944 г. Бяхме изселени и т.н. - това е нещо, което не се прощава, но се надживява. То е част от биографията на семейството, на нещото, през което е трябвало да минем", каза Константинов.
"Не се плаша от отминаващото време, не го мисля. Не съжалявам за нищо, вероятно пак бих направил същите глупости и грешки. Гледам да се чувствам добре - физически тялото да не страда, а оттам и душата да е спокойна и свободна. Това става само с работа - с нещо, което те кара да гледаш напред", каза актьорът.
"Няколко пъти съм бил пред уволнение. Във Варненския театър ме уволниха дисциплинарно - не отидох на представление, след това стана едно сбиване. Най-страшното е, че бях дисциплинарно уволнен от моя професор Гриша Островски. Впоследствие ме върнаха в театъра и отмениха наказанието. Но когато баща ми видя бележката за уволнението, просто щеше да му стане лошо, че аз съм се докарал дотам", спомня си Константинов.
В театър "Сълза и смях" също се случва история, заради която той има два варианта - дисциплинарно уволнение или да плати представлението.
"Пазя си касовата бележка от това представление", каза с усмивка актьорът.
"Нещо много по-свещено беше театъра тогава, много повече бяхме подготвени от Академията за първите стъпки в театъра. Сега младите артисти са много по-свободни, по-либерални в поведението си. Но никога не бих ги поставил в такава ситуация - да бъдат уволнени или да плащат представления", допълва той.
"За мен България е гробът на прадядо ми на повече от 150 години със запазения кръст върху него в църковен двор в София; това е родът ми, семейството ми, работата ми, приятелите ми, трите писти на "Ястребец", южното Черноморие... И както казва Атанас Далчев: "И нашата любов в една съдба превръща", каза той.
Вижте какво още сподели Ириней Константинов във видеото горе.
