Дни преди пускането на парното - една история за Топлофикация, но не София, а Топлофикация - Амстердам.
Айлийн Велтуйз е жител на квартал „Кетълхус“ в Амстердам. Тя е част от енергиен кооператив – напълно нова философия за отопление на домовете в родния ѝ квартал. Тя и останалите жители имат за цел се превърнат от пасивни потребители на газ, в местни производители на топлинната енергията, която да използват. Изграждат собствен ТЕЦ, независим от изкопаеми горива.
„Източникът на топлина, който използваме, идва от тази вода, от този канал. Така че горните 20 сантиметра се нагряват през лятото само от слънцето. Ние отвеждаме тези 20 сантиметра в техническия сутерен, където е инсталирана голяма система. И оттам изваждаме температурата, само топлината, чрез енергообменници или машини за пренос на топлина. Изваждаме температурата и я съхраняваме много по-долу, на 180 метра под горния почвен слой, където няма външни фактори. Там нито времето, нито сезоните, имат влияние върху температурата на тази вода. През зимата, когато ни е необходима тази температура, я връщаме обратно през тръбите - прехвърляме топлината към помпите, които ще добавят още 50 градуса към нея. Така става 70 градуса, за да е приятно и топло за хората, които живеят тук. А отоплителната мрежа изпраща водата до домовете на хората“, казва Айлийн Велтуйз.
А какъв вид енергия ще използвате, за да затоплите водата от 20 до 70 градуса?
Електричество, изцяло електричество.
Почти 7 милиона домакинства в Нидерландия, както и квартала на Айлийн се отопляват на газ в момента. Жителите „Кетълхус“ решават да сменят своя източник на топлина, за да са независими от изкопаеми горива. Първите нови абонати е планирано да се свържат догодина. Собственици на тръбите и целия ТЕЦ е кооператив. Юридическо лице, в което участва всеки жител, който пожелае. Около 1200 ще са абонатите на ТЕЦ-а. Една от тях е Анке Вартенберг.
„Това, което е много важно за мен лично, е климатът. Мисля много за това, че наистина трябва да променим мнението си за климата. Защото Холандия се намира под водната повърхност. Затова сме в много опасна ситуация. Аз, като жител на този район, намирам за наистина важно да спрем газа и да започнем да използваме топлина от водата, от канала. И наистина мисля, че това е предимство. Защото не можем да продължаваме да използваме газ и да влияем на целия наш климат, на цялата наша планета“, смята Анке Вартенберг.
Планът за пилотния ТЕЦ започва през 2018 г., но от тогава цената му нараства значително. За финансите на проекта в „Кетълхаус“ отговоря Тео Конин.
„Ние винаги сме казвали, че ще изградим тази система само ако можем да докажем, че потребителите няма да плащат повече, отколкото плащат сега. И това е много важно“, казва Тео Конин – финансов консултант на проекта.
Цената на целия проект – устойчиво, независимо кооперативно парно за около 1200 абонатите стига до около 30 милиона евро. Около 18 милиона от тях са субсидии от правителството и от общината в Амстердам. Държавата и общината инвестират в проекта, защото е експеримент и от успеха му зависи дали тази технология може да се превърне в устойчиво отопление на бъдещето. Останалите пари кооперативът получава като заем, гарантиран от общината. В крайна сметка сумата, която всеки един абонат остава да плати, за да се включи, е 3500 евро еднократно.
Средната сметка за отопление на едно жилище в Нидерландия е около 137 евро. Подобна ще е сметката за потребителите с новата независима от външни фактори система.
60% от електричеството за затопляне на водата от 20 до 70 градуса, ще идва от ветрогенератори, които се намират наблизо. С договор за твърда цена на тока за следващите 15 години от 9 евро цента на киловат.
Енергийният кооператив в „Кетълхус“ се превръща в повече от просто бизнес план, тръби и сметки.
„Не познавах хората около мен преди, но сега се срещаме и говорим заради проекта, защото всички ние сме ангажирани с него. В Амстердам много се говори за самотата. Е, този проект е чудесен начин да се пребори със самотата“, казва Анке Вартенберг.
„Това, което наистина харесвам в този проект, е, че е ръководен от жителите, ръководен от общността. Той е от и за общността и ние решаваме“, споделя Айлийн.
Нидерландия е страната, стигнала най-далече в цяла Европа в своите усилия да живее устойчиво. Тези усилия идват от самите хора. Или поне част от обществото. На 60 километра от Амстердам, в 30-хилядния град Кулемборг срещаме Харвин Вершхрю, който купува зеленчуци от магазина на местната ферма. Той също е част от енергиен кооператив, в който произвеждат енергията си сами. Но общността, в която живее, е стигнала много по-далече в усилията си да живее устойчиво.
„Този квартал беше разработен като пример, като демонстрация на устойчиво градско развитие. А устойчивото развитие не е нещо, което не може да се наложи на хората. Така че централната идея зад целия този район беше, че хората трябва да бъдат част от развитието. Строителството тук, в Кулемборг, започна през 1998 г. Това беше и годината, в която беше създадена асоциация на бъдещите жители. Бях силно мотивиран от идеята, че може да се живее в район, където хората биха могли да поемат инициатива да живеят по-устойчиво. Сега имаме споделено ползване на автомобили, споделяме градини, споделяме обществени зелени площи“, обясни Харвин Вершхрю.
Кооперативът е общност от няколкостотин жители, изградили свой квартал като част от 30-хилядния град Кулемборг.
Кварталът, в който сами отглеждат плодовете, зеленчуците, месото, сами решили да произвеждат и отоплението си. Изградили енергиен кооператив. Тук е месния ТЕЦ, собственост на жителите. Апи Бос също е част от общността и обслужва технически ТЕЦ-а днес.
„Използваме питейна вода, за да извлечем топлина от нея. И това се прави от нещото, което видяхте по-долу - топлообменник. И от този кръг в топлообменника, тя се прехвърля към термопомпата тук“, каза Апи Бос.
И така, до каква температура достига водата и какво променя този топлообменник?
Водата е 12 градуса и се прехвърля към термопомпата. Повишава температурата до около 32 градуса. Това е необходимо в момента, за да се осигури достатъчно топлина в домовете на хората, които са свързани. През зимата, когато стане наистина студено, повишаваме температурата, която осигуряваме, до максимум 50 градуса. Така че, ако 50 градуса по Целзий не са ви достатъчни, това си е ваш проблем. Но къщите, разбира се, са проектирани по такъв начин, че 50 градуса да са достатъчни.
Сметките са около е 110 евро на месец за 180 квадратни метра.
Бих казал, че сметката ми е с 40% по-ниска от средната за Нидерландия, обясни Апи Бос.
Но за да отоплява около 200 квадрата с около 110 евро на месец, Харвин има и изключително енергийно ефективна къща, затова сметката не би била същата при обичаен дом.
„Всяка голяма стена има тръби в себе си. Така че аз насочвам топлината към себе си и това се нарича нискотемпературно отопление. Това означава, че тъй като имате голяма повърхност, която отоплявате, стените се затоплят и след това тя бавно отдават. Това е много комфортна топлина“, казва Харвин.
Защо зеленият преход прави енергията в Европа по-скъпа, а Харвин и съседите му успяват да постигнат устойчив живот на добра цена?
Системите, които сме създали, не са устойчиви. Така че, за да живееш устойчиво, наистина трябва да положиш усилия. Трябва да имаме много висока мотивация, за да направим това.
Просто е обяснението му защо е избрал този начин на живот.
„По-забавно е. По-евтино е. По-надеждно е. Свикнали сме сега, че има правителство и че има пазар и че всички хора само потребяват. Те нямат думата“, обясни Харвин.
Какво би се случило, ако група хора в България решат да направят свой енергиен кооператив. Да произвеждат и споделят енергия, като хората в Амстердам и тези с Колебург. Според Кристиян Димитров от „Грийнпийс България“, у нас законодателството би спряло подобна инициатива.
„Основно, предизвикателствата ще бъдат от законово ниво. Т.е. имаме една законова рамка, която не е фиксирала какво точно представлява енергийната общност за отопление“, смята Кристиян Димитров.
„Направихме соларен навес. Така че имаме електричество, което произвеждаме сами, имаме споделена инфраструктурата за зареждане, имаме споделени електрическите автомобили. Споделяме обща градина, имаме градска ферма, където можем да купуваме био храни“, казва Харвин.
Общността в Кулемборг е пример, че идеята за устойчив живот наистина работи само когато усилията идват от хората. И само когато всеки един член на обществото участва в процеса и е готов сам да се откаже от удобството да е просто консуматор.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
