Тя идва от земята на eлфите и на вулканите, чиито имена трудно е произнасят. Родена е в Рейкявик, Исландия. А той е от Монтана. Сигридур и Виктор Каменови живеят в квартал „Мала Кутловица“ в Монтана.
Имат 4 деца - три биологични момичета и едно осиновено момче. Техният Великден е като любовта им - откриване и приемане на различни култури.
16 години след като за първи път стъпва в нашата страна, Сигридур Каменова има най-добрия български език от всичките 380 хиляди исландци на света. Само в Монтана и само в „Мала Кутловица“ има такъв Великден - българо-исландски.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
„В неделя крием едни ей такива шоколадови яйца, пълни с бонбони и поговорки из къщата някъде. И децата се събуждат и започват да търсят, и започва едно велико ядене“, казва Сигридур.
Освен елфите и шоколадовите яйца идват от Исландия. Затова в дома на семейство Каменови днес има и яйца от кокошки, и от шоколад.
Посланията в шоколадовите яйца не са само положителни като нашите в баницата с късмети. Като живота - има и предизвикателства.
„Имаме уникално агнешко месо. Нашите овце са планински овце – ниски, не са толкова тлъсти, защото много се движат. И агнешкото върви с картофи, пържени с захар. Комбинирахме и исландски традиции, и български традиции“, разказва Сигридур.
И прави сравнение между празнуването на Възкресение Христово в Исландия и у нас:
„Тук децата си пълнят кощниците и тръгнат в квартала.С това дете, с друго дете или в детската градина, или в училище. Някак обществото празнува заедно. Ние сме по-затворени. Времето не позволява така да се разхождаме по улицата. И семейните празници се случват вътре в стените на къщата. И е по-изолирано, може би“.
„Може би го принудих да се върнем в България, той да се върне и да започнем живота ни тук, заедно като семейство. Да, исках на село. Това ми беше много важно. Децата ми да израснат на село. Там има природа, възможности децата да се развиват заедно с природата, да имат животни, кокошки, кози, пуйки, каквото желаят“, казва тя.
А Виктор ни разказва как един мъж и една жена, които идват от два различни свята изграждат семейство.
„С годините много ни се изравниха нещата. Страшно много. И аз доста се промених, когато видя нещо по-добро и по-разумно и по-правилно, съм винаги склонен да го приема. Не съм така да казвам, „аз съм прав“, казва той.
„Общо взето много от нейните възгледи аз ги възприех. Горе-долу вече почти по един и същия начин гледаме на държавата, на хората, на живота тук, на положителните и отрицателните неща и на... Въобще, по този начин, всеки един от вас е израсъл“, обяснява още той.
И признава:
„Аз винаги съм я обичал, но ние много силно мислим за материалното тук. Поне така сме възпитани. Винаги се притесняваш – „Ама аз съм бащата, аз съм мъжът, трябва да имам достатъчно да мога да ви изхраня, децата трябва да се грижа“.
Даже когато си тръгнахме, аз си казах, „ние отиваме в България, но не съм сигурен, че това нещо мога да ти го осигуря в България, дето го има в Исландия, материалното“. Тя ми вика „много ясно - знам. Искам на село, спокойният живот, с децата, с тебе, да сме си там, с животните, сред природата, близо до природата.“
Запознали се в Исландия, той бил на доброволческа програма. Българският мъж искал да живеят в Исландия, а исландката жена искала в България. За Сигрудур не било лесно да напусне Рейкявик.
„Там е толкова спокойно, че не усещаш, че си в град. Не съм се заключвала в колата никога. Не съм се замисляла, ако съм оставила портмонето в колата дали някой ще го открадне. Или през нощта, ако се движи сам“, казва тя.
Сигридур споделя, че е щастлива в България, защото работи това, което обича и ѝ дава смисъл:
„ В момента работя в Община Монтана и работя със сдружение „Закрилници“ – НПО. Защотосъм ерготерапевт и имам кабинет за деца с всякакви затруднения в развитието. Много ми харесва да работя в Монтана. Хората тук са отворени към нови неща. Приеха ме изцяло в обществото и ти дадоха крила“.
Тя говори със северозападен диалект и има намерение да остане тук:
„Приеха ме отвсякъде. Вече не се чувствам като чужденка в България. Езикът научих с огромен труд. Полагах усилия да мога да съм част от обществото. И може би, когато хората виждаш,че има желание, те тогава те приемат по-лесно“.
Виктор и Сигрудур са приели северния модел за отношение за възпитание на децата. Окуражават ги да свободни, отделни личности от най-ранна възраст, за да имат смелост и зрялост сами да изберат пътя си.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
