"Системата може да се взриви само с повече любов и с повече приятелство", "стари муцуни, които търсят реванш", "Тук само за месец видях повече луксозни коли, отколкото съм виждал за 20 години в Канада" - това са думи на световноизвестния български аниматор Тео Ушев, които той сподели пред Лора Стаматис. Тя разговаря с него на снимачната площадка на новия му филм.
Как се промени светогледът ви през последната година, с всичко това което ни се случи?
Не знам, всичко, което се случи, беше шок за всички нас. Първо, бяха едни такива емоции - страх, объркване, както във всички хора, предполагам, не усещахме какво ни се случи.
В този смисъл, този филм много ми помогна да изляза от това състояние, защото аз знаех, че този филм ще го снимаме тази година и никога вече. И това беше големият съспенс, голямото напрежение, което имахме - до последния момент не знаехме дали някой няма да се разболее, за това страшно много се пазим, поне си пазим актьорите, хайде, ако някой от екипа се разболее, някой ще го замести, обаче актьорите ги пазим като писани яйца да не би да им се случи нещо. За сега, да чукна на дърво, всичко е добре.
Напрежението беше финансово, напрежението беше заради ситуацията с COVID. Аз закъснях да се върна в България, подготовката я правихме в изключително кратки срокове. Финансирането се оказа, че не е чак толкова голямо, колкото ни се искаше по много причини - и от България, и от външни финансови източници, които искахме да докараме. И най-накрая просто решихме каквото имаме, ще се справим. Всичко се кара на мускули!
Напрежението е страхотно, снимаме двойно повече кадри, отколкото се снима нормално. И това беше възможно само заради невероятната подготовка много дисциплинирана, която имахме и защото сме страхотен екип. Всъщност това не е моят филм. Това е филм на всички тези хора, които са отзад - всеки има точно толкова участие, колкото имам и аз. Нещата така са поставени, че всеки участва дори в креативната част с всичко, което е възможно, за да можем да направим най-доброто нещо, което можем и сме страшен екип.
Аз знаех, по принцип България е кинаджийска държава, и го казвам това не само заради огромното количество чужди продукции, които се снимат тук. Това е, защото има страхотни филми български, които се появяват. Единственото, което смятам липсваше, е някакво разнообразие в темите, които се разработват в българското кино. И аз си казах: "Ами аз ако не направя фантастичен дестопичен филм кой друг?!" Дори и да се провали, той ще бъде провал с гръм и трясък. Което ще си бъде чист успех!
Казвате, че сега е бил единственият възможен момент да снимате този филм. Вие отдавна работите по романа на Владислав Тодоров. Защо този момент, избран е специално сега?
Работим от три-четири години и нещата просто стигнаха един такъв момент. Аз имам и други договори след това, следващите години за други филми, които трябва да снимам. И ако не го бяхме направили сега, просто проектът отлиташе във въздуха.
Имахме голямо притеснение, по принцип половината от филма трябваше да бъде заснета в Мексико, където ми предложиха съдействие. Даже тук ще разкрия една тайна: Те ни казаха, елате, ще го снимате целия филм при нас, ние ще ви осигурим всичките средства, които са ви нужни. Въпросът беше, че аз наистина исках първия си, поне първия си игрален филм да направя в България, за да се каже, че поне първият ми филм е български, изцяло български.
Ако бях отишъл там, той щеше да стане мексикански филм. И това беше единствената причина. И освен това с COVID нещата се промениха тотално, нямаше да можем нито да си водя екипа, а пък екипът, който имаме най-добрият, аз страхотно се разбирам с тях - Орлин Руевски, Емил Христов, актьорите са ми страхотни, без тях аз нямаше, въобще нямаше да мога да се справя. Те са такива титанични, невероятни хора, страхотен екип сме!
Как изглежда лицето на злото в света, който създавате в момента?
Лицето на злото седи гротескно, сатирично и смешно.
А на доброто?
А доброто е все така наивно, и любопитно, и чаровно!
Филм за какво е това? Не искате да разкривате, но все пак.
Няма да кажа, разбира се, за какво става дума. Но това е филм за взривяването на системата. Всъщност системата може да се взриви само с повече любов и с повече приятелство.
Казвате взривяване на системата, но ако мога да направя тази аналогия - два месеца, повече от два месеца протести в България, вие участвахте и участвате лично. Какво виждате на протестите?
Искаше ми се по-често да можех, но за съжаление нямах абсолютно никакво време, успях само два пъти да отида. Няма лош протест! Особено пък тези протести, които са за принципни неща, които аз напълно подкрепям. Това, което видях и което не ми харесва е, че очевидно има много стари муцуни, които търсят реванш, търсят да изтупат праха върху измърсения си имидж, да ги яхнат, да се опитат да се върнат на бял кон. Което не само е жалко, то не им прави чест на тези хора, защото те са направили много мръсотии и са съсипали много България, за да се появяват отново. Аз смятам, че те навредиха толкова много на протестите, колкото никой друг, тези стари муцуни, които се появяват там! Жалко за младите хора, които участват - имаше една добра енергия, един хубав хъс, който, за съжаление, се страхувам, че може да изчезне.
Тези млади хора, аз подкрепям с цялото си сърце. Аз смятам, дори, че – вижте, с магическа пръчка и ей така изведнъж с протести няма да стане! Ние трябва да работим да протестираме всеки ден, ежедневно. Само така няма да ни се налага изведнъж да изриваме отново на чисто корупцията и това което се случва. Аз смятам, че и правителството много допринесе да ескалира до тази степен, защото те още от самото начало се държаха абсолютно неадекватно. Те можеха просто да се държат по-възпитано и по-нормално, а те се държаха сякаш защитаваха Краля слънце, което според мен беше смешно от тяхна страна. В смисъл. всички беди, които им се струпаха, те сами си ги направиха това мисля. Това са нещата отдалеч".
А отблизо? Вие бяхте също на площада?
Това са вижданията ми. Видях много приятели. Говорих с приятели, които по принцип са прогресивно настроени, които обаче не ги подкрепят. Аз мисля, че един протест няма как да ни скара. Жалко, ако дългогодишни приятели се карат заради това, че са за една или друга страна. Аз имам приятели, както от едните, така и от другите и не искам да ги загубя. Това е основното - ние трябва да си останем приятели и след това, независимо какво ще се случи с тях. Разбира се, надявам се на положителен изход от това, което се случва в момента и стискам палци на тези хора да извоюват целите, за които са тръгнали и се надявам да не бъдат употребени, да не бъдат поредните излъгани, защото ако ги излъжат отново, ще е жалко.
Вие лично за какво протестирате?
Ами против корупцията. То е ясно! България е най-корумпираната държава от всички, в които съм бил. Навсякъде има корупция, но там поне е в някакви нормални размери. Тук корупцията е повсеместна. Просто виждаш как за едно нещо, за което са взели и пари. 10% от тях са инвестирани, а 90% са откраднати. Навсякъде по света е точно обратното - 90% са инвестирани и 10% са откраднати.
Тук видях повече луксозни коли, отколкото съм виждал за 20 години в Канада само за един месец. Това не е получено с усилен труд, денонощен. Това е получено с кражби. Така смятам.
Според вас има ли страх сред българските интелектуалци? Като че ли малко от тях успяват да открито да изявят позицията си?
Ами сигурно имат причина. Не знам каква е ситуацията, да чувам, че някои, от тях са твърде зависими от пари, които им се спускат чрез управляващите чрез схеми, а други просто ги е страх и си пазят къщичката. Какво да ви кажа? Аз смятам, че българските интелектуалци е крайно време да осъзнаят, че ако някой им дават пари и се финансира, защото културата навсякъде по света се финансира от държавни средства, освен в Щатите, ако някой ги финансира, то не е, те не трябва да бъдат благодарни и да му целуват ръка. Те са финансирани, защото просто са много добри, в това което правят и това не означава, че те трябва да се кланят и да целуват ръка на хората, които им дават пари и финанси. Така смятам аз. Ето един апел бих отправил – хора, вие не сте длъжни! Това, че някой ви е дал гранд или стипендия, не означава, че трябва да споделяте неговите политически възгледи!
Изречението: Няма кой да дойде - оправдание ли е или какво?
А бе, разбира се, че има кой да дойде. Аз ако мина по площада за 10 минути ще събера поне 10 човека, които ще вършат повече работа, отколкото хората, които ни управляват в момента. Това са пълни глупости! Проблемът е с тези стари муцуни, които се опитват да се набутат и които винаги излизат на преден план. Иначе има кой да дойде! Е, може да има два-три избори предсрочно, накрая ще се намери, аз съм сигурен!
Поразяващата уста – така ви казват, но ми се струва, че си харесвате това прозвище?
Понякога го харесвам, понякога ми пречи. В повечето случаи ми пречи, но, за съжаление, да, хулиган си бях и хулиган ще си остана! За съжаление и за нещастие на майка ми и моите приятели!
Ако трябва да снимате филм за българската действителност сега, какво ще има в него?
Този филм, който снимаме, е за българската действителност. Той е породен и инспириран от българската действителност, само че е пренесен в едно фантастично време, 200 години след днес. Проблемът, е че нещата така се развиха, толкова бързо, че аз си мислех, че ние правим антиутопия, но май се оказва, че правим социалистически реализъм. Както е тръгнало, страх ме е, докато свършим филма да не се случи така, че да сме назад във времето да правим исторически филм, вместо филм в бъдещето.
Какво е за вас България?
Еми, аз съм свързан с нея, няма как, винаги се връщам тук и тук се чувствам най-добре, тук са приятелите ми, тук е най-приятно и няма да се промени, каквото и да се случва, колкото и зле да са нещата или добре. Това си е мястото, което аз чувствам като родина и нищо друго не може да го замести. Може да е по-удобно да се работи някъде навън, но това е мястото, което аз смятам, че е мой дом!
