Свещеникът от църквата в Буча за кошмарните 33 дни окупация пред bTV

117 тела от масов гроб в двора на църквата „Св. апостол Андрей"  в Буча бяха ексхумирани преди няколко дни, в присъствието на международен екип от разследващи. Отец Андрей Халавин, настоятел на православния храм става свидетел на кошмарните 33 дни на руската окупация в близкия до Киев град. 

„На 27 февруари първата колона на "кадировци" влезе в Буча. Обстреляха нашата църква, те са счупили десния прозорец на църквата и са влезли. После са опитали да влязат и в долната част на църквата, По вратата има следи от ботуши“, разказва свещеникът.

По думите му войниците са стреляли по църквата, били чеченци, техниката на руската колона е била белязана с латинската буква V, което по думите му е знака на „кадировци“.

При опита им да напреднат към Киев ислямските бойци на руската армия са разбити от украинската армия.

„Това са чеченци, още на 27 февруари. тези най-ранни снимки от унищожената танкова колона в Буча. Това са те. Няколко дни нямаше руснаци. На 4 март руските войници влязоха отново и бяха тук до края на окупацията“, казва отец Андрей.

Но кошмарът за Буча предстои през следващите 33 дни.

„За щастие, не бях свидетел на убийствата, защото ако бях, най-вероятно щях да съм между тях. Видях трупове на хората по улиците. Видях как животните влачат тези тела насам-натам. Видях и чух взривове, видях как руските войници нахлуват в къщите на хората. Претърсват, грабят. Видях как претърсват хора на улицата, как ги събличат полуголи. Това видях“, разказва свещеникът.

Отец Андрей ни разказва как 117 тела се озовават в масов гроб в двора на църквата.

„Ние нямаше как да стигнем до гробищата, защото руските войски разстрелват всеки автомобил, който се движи. И затова нямахме възможност да погребваме хората. И започвайки от 27 февруари, до 10 март за тези две седмици се събраха, за съжаление, много убити хора. В моргата вече нямаше място за всички трупове и вече нямаше ток. По улиците лежаха много хора. И местната управа търсеше изход от тази ситуация. Сутринта на 10 март имахме разговор с кмета на града и с представител на службата, която се занимава с погребенията. Те се обърнаха с молба към мен да ги погребем в двора на църквата“, казва свещеникът.

Отецът дава отговор на въпроса руснаците или местните хора са направили масовия гроб.  Църквата е поискала позволението на окупационните сили и те са го дали. Руснаците не са пречили за масовия гроб, но погребенията е направила църквата и местната власт.

„Това беше наша идея. Нямаше време да ги погребваме с достойнство и уважение. Нямаше време, за съжаление. Бързо дойде трактор, направи дупка. Имаше разговори с руските войници да не пречат на случващото се“, разказва отец Андрей.

Отец Андрей ни разказва за кошмара, който преживяват  мирните жители на Буча през 33-те дни на окупация. Разказва и какви са първите заключения при ексхумацията.

„Загина всеки пети от населението, което остана тук. Тези хора, които са погребани тук в двора, са убити с огнестрелно оръжие. Това не са случайни убийства - човек да се окаже в неподходящо време на неподходящо място. Това са съзнателни разстрели“, смята свещеникът.  

А по въпроса дали ще успеят да докажат, че това е геноцид, отец Андрей казва: „Аз мисля, че има много доказателства. Руската пропаганда говори, че това е „фейк“. Че това били следите на английското разузнаване, те били направили нещо там, след като руските войски напуснали града. Мога да Ви покажа чудо. Ако погребваха хора, след като руснаците напуснаха града как например на 12 март във „Фейсбук“ се появи това видео - как влачат тялото в плик. Как може да стане? Тук се вижда изкопана дупка, телата. Тези хора, които влачат чувалите, може да говорите с тях“.

Снимка: btvnovinite.bg

А за самоличността на загиналите, допълва: „Различно е. Имаше списъци - например тези, които ги докараха от моргата, за тях имаше списък с имена. Имаше неизвестни. Просто телата лежаха на улицата. И кучетата ги влачеха. Ето тук има един гроб, в който погребаха хората, които живееха в къщата отсреща. Имаше два отделни гроба. Тези хора са или от Луганск, или от Донецк. Те са искали да напуснат града с кола. Оцелял е само един човек от семейството, с отрязан крак. Отстреляни са ги с едрокалибрено оръжие. От БТР или БМП. Майка и две деца загинаха. Изгоряха в колата. В присъствието на френските криминалисти отвориха гроба. Взеха телата или по-скоро това, което е останало от тях. Много мои познати загинаха. Много“.

„Недалеч от където живеех аз, се е движила кола. Разстреляли са я. Друга кола спира, шофьорът иска да помогне, разстрелват и него. От едната кола вадят жена, която е зад волана. И я погребаха в градината наблизо, на около 50 метра от автомобила. Сложиха регистрационната табела на колата върху гроба, за да могат по-нататък да идентифицират човека. Мой познат още първите дни се движил с мотор между Буча и Ворзел. Снайперист го е убил. Тялото е лежало на пътя около месец. Видях снимката и разпознах човека Изстрелът е бил в тила и от главата почти нищо не беше останало.  Другият ми познат е този, който започна строежа на тази църква - излиза на балкона, за да вземе нещо - снайпер го застрелва. Просто на балкона. При мен в църковния хор пееше един човек, той имаше четиричленно семейство, и семейството изчезна. На мястото на тяхната къща в момента няма нищо, даже стените ги няма. Няма тела. Мога да покажа, аз сега ходих да го търся“, разказва свещеникът.

„Оградата все още някъде я има, но от къщата нищо няма, напълно разрушена. А близо до тази разрушена къща са изгаряли хора. Друг мой познат, говорихме преди малко -  в неговата къща са били настанени руснаци, той се криел в мазето с дъщеря си, пускали ги само до тоалетната само за по няколко минути на денонощие. И излизайки, той видял наши хора с вързани ръце, с чували върху главата и чул звуци от изтезавани хора. Чул изстрели, не е видял със своите очи разстрелите, но се е случвало над главата му. Успял е да избяга с дъщеря си. След като се завърна, от къщата нямаше нищо, само руини.  Взривили са я“, продължава разказа си отец Андрей.

По думите му липсват „много хора. Трябва да се направи ДНК анализ, защото хората са били в земята месец или няколко седмици. Много трудно биват разпознавани. Нашите полицаи показаха снимки, питаха дали аз познавам някои от тях. Страшно беше да ги гледам и е много трудно да бъдат разпознати. телата са се променили, имат белези от куршуми,  сложно е даже за роднините. ако не могат да разпознаят по дрехите,  то единственият начин е ДНК тест“.

„При нас бяха повече от 100 тела, в цяла Буча до сега са намерили повече от 400. Тоест хора, които са погребани около къщите, в градинките, където може, и се намират всеки ден нови и нови, В мазета, под отломки. Познавам хора, които бяха през цялото време тук. Те почти не са излизали. Те чак сега са разбрали какво се е случвало. Човек от своето мазе е видял една много малка част от общата мозайка“, казва отец Андрей.

„Убити са хора независимо какви са - рускоговорещи, украинскоговорещи. Аз познавам тези хора, които поддържаха „руския мир“. Ето днес например, аз погребвах един мъж - той доживял почти до края на окупацията. А няколко дни преди края, го разстреляли в къщата му.  Той беше ярък последовател на „руския мир“. Тук наблизо в Ирпен, имаше свещеник от московския патриархат, който поддържаше „руския мир“. И загина от взрива на руска мина. Когато имаше разкол, ние искахме от вселенския патриарх да признае независимостта на украинската църква. Тогава се чуха много гласове и най-интересното, което каза патриарх Кирил, че това тук е негова канонична територия. Пастирът казва: „Това са моите овце“, бащата казва: „Това са моите деца“. А той казва: „Това е моята земя“. Децата не са важни, хората не са важни, важна е само територията. Да е пустиня. Или всичко да е изгорено като в Мариупол. Важно е да не остане за никой друг“, казва свещенослужителят.

„Това е геноцид“, категоричен е отец Андрей.