Тя е Биляна Кръстева, командир на „Еърбъс“ 320 за "България Еър". Отговаря за над 150 души на борда и управлява целия екип стюарди, инженери, дори товарачите на багаж, които подготвят самолета за полет. Изпълнявайки една от най-специалните и отговорни професии, Биляна открехва завесата пред една професия, в която технологиите са на път да изместят човека.

„Моето име е Биляна Кръстева, а днес имам удоволствието да летя заедно с втория пилот Стоян Георгиев. Старши стюард на нашия полет е Красимир Първанов“, уведомява пътниците Биляна Кръстева.

Пътниците по вътрешните линии и товарите на летище София все още под нивата от 2019 г.

„В момента летим на височина 30 600 фута спрямо земната повърхност, което отговаря на 10 900 метра. Летим със средна скорост 800 км/ч. Външна температура на тази височина е минус 56 градуса. Ще прелетим над територията на Сърбия Хърватия, Австрия и Швейцария като по маршрута очакваме лека турбуленция, затова за ваша безопасност останете по местата си със закопчани предпазни колани“, дава информация командирът на полета.

Тя е майка на две деца. Живее в София. Сутрин отива на работа. Обичайно, вечер се връща при съпруга и децата си, докато работният ѝ ден е минал във въздушното пространство на няколко държави.

Пътни неволи на празника: Самолет със 150 българи кацна в Скопие вместо в София

„Полетът започва с подготовката – с брифинг в залата. Там, където се среща екипажът. Това става поне час преди излитането. Там се събираме и се проверяваме. Пилотите и стюардесите имат отделни брифинги. След това се събираме и всички правим общ брифинг. Проверяваме времето на летищата, ако има някакви особености на самите летища. Решаваме какво ще е необходимото гориво, което трябва да вземем за полета. Всъщност работата на командира не е точно „да кара самолета“, както си мислят хората, а по-скоро да менажира целия екипаж, плюс хората, които са въвлечени в полета, а те са много“, разказва Биляна.

Снимка: bTV

„Екипът, който стои зад изпълнението на полета е много голям, включително и товарачите, които трябва да натоварят самолета. И това, което винаги е работа на командира е самолетът, пътниците и товарът да стигнат от точка А до точка Б по най-безопасния начин и то навреме“, категорична е тя.

Съвременните правила за безопасност в гражданската авиация имат две епохи - преди и след 11 септември 2001 г.

Стачка спира полети в Германия: Няма да излети нито един полет от Берлин-Бранденбург

„Пилотите и стюардесите минават на всеки шест месеца през тренажор. Тренажорът на пилотите е вид симулатор, който е напълно автентични. Може да се симулира отказ на двигател или пожар - съответно да се тренират всякакви ситуации. След 11 септември се променя сигурността, проверките по летищата. Преди 11 септември пилотската кабина седеше отворена и всеки можеше да надникне. Това дава едно спокойствие на пътниците, че има пилот в самолета. Не че в близко бъдеще няма да бъде така. Сега не само, че не е отворена, но е и заключена“, признава Биляна.

Снимка: bTV

Ще има ли пилот в самолета в близкото бъдеще? И преброени ли са дните до това самолетите да станат напълно автономни?

През първото тримесечие: Над 1,5 млн. пътници са летели от и до летище София

„Технологично това е възможно и сега. По-скоро психологически хората и пътниците не са готови да се возят на самолет без пилоти. Това, да има пилот в кабината, им дава някакво спокойствие и сигурност“, категорична е Биляна.

Самолетите и днес вече летят почти напълно сами. „Например този самолет, на който летим, може да кацне напълно автоматично, без намесата на пилота, включително и да спре на полосата. Излитането обаче все още е в правомощията на пилот, уточнява още тя.

Ръкопляскането от страна на пътниците при приземяване не може да бъде чуто от самите пилоти.

Лято 2023: Летим директно от София до Родос, Рияд, Ереван, Вроцлав и Осло

„Твърдото кацане е безопасно кацане. Самолетът има най-плътен контакт със земята. Докато при едно меко кацане, все още самолетът каца плавно и ако в този момент има някакъв срез на вятъра, той може да излезе от полосата. Такова меко кацане можем да си го позволим тогава, когато времето е хубаво – когато няма вятър, няма гръмотевици“, разкрива част от тънкостите на кацането Биляна.

Снимка: bTV

Тя решава да стане пилот когато е на едва на десетина години. „Може би на годините на сина ми. Тогава България изпращаше втория си космонавт в орбита и бях много впечатлена. Мечтата ми беше да стана космонавт. Преди 25 години, когато започнахме, техническото обучение за пилоти се случваше в ТУ-София. Тогава имаше т.нар. държавна поръчка – 10 човека от випуска ставаха пилоти. Конкуренцията беше много голяма, трудно се влизаше в тази специалност“, спомня си Биляна.

9 летища в Хърватия са в Шенген от 26 март: Отпадна проверката на 70% от пътниците

Тя е последното поколение български пилоти, които се обучават от държавата. Докато е студентка, държавната авиокомпания „Балкан“ фалира и държавата спира да плаща за обучение на граждански пилоти. Днес пилоти могат да станат само децата на богати родители.

Снимка: bTV

„Един летателен час на малък самолет, с който се започва, е стигнал вече 270 евро на час. Обучението на един пилот на днешно време достига 80-90 хиляди евро в България“, категорична е Биляна. Според нея са необходими около 160 хиляди лева, ако човек иска да стане граждански пилот в България. Само з сравнение - в Европа компаниите финансират обучение на млади пилоти срещу договор за работа.

Начало на летния сезон: В Бургас кацна първият редовен полет с туристи

„За съжаление фактора финансиране, влияе върху качеството. Детето има трябва да има богати родители или да е силно мотивирано да го направи. Имам колеги, които са стюарди при нас, теглят кредити, за да станат пилоти, но става много бавно и трудно. Отнема им повече от 10  години, за да се обучат. Докато моето обучение за пилот беше в рамките на една година“, признава Биляна.

„Обучението на пилоти днес е бизнес. Изключително много българи се обучават в чужбина и изключително много млади момичета и момчета работят в чужбина. Дори не започват да работят в българските компании, защото навън условията на труд са по-добри. Имат и по-добра заплата, с която могат да си върнат изтеглените кредити, с които са платили обучението си“, споделя още тя.

Стачка в Германия отменя 351 полета в понеделник

Глад за пилоти има не само у нас, но и в цял свят. Очаква се липсата  на кадри да ускори процеса по автоматизация и заместване на пилотите с автономно управление.

COVID пандемията приземи авиацията на земя - може би 90% от самолетите останаха на земята. „Имаше колеги, които бяха на пенсионна и предпенсионна възраст – те въобще не се качиха отново на самолет, защото пилотите летят до максимум 65 години, т.е. те просто бяха пенсионирани по време на пандемията. В същото време спря и обучението на нови кадри, заради рестрикциите, а и хората не виждаха смисъл. Не може да изтеглиш 80 хил. евро просто ей така. И всъщност в момента има изключително голям недостиг на пилоти в България, както и в Европа, както и по света. Заради липсата на обучение през тези две години в момента има остър глад за пилоти“, отчита още Биляна.

Снимка: bTV

Никога не е мечтала да става военен пилот – най-вече поради факта, че не може да разбере, защо се водят войни по света. Това със сигурност не е нейното нещо.

Жена с малко дете изтича на пистата в опит да хване самолет

„Не съм се виждала в тази светлина. Летяла съм с безмоторни самолети над Германия като студентка, тогава първия ми самостоятелен полет беше с безмоторен самолет. Инструкторът ми беше пенсиониран пилот на 70 години от тяхното „Луфтвафе“. Да си военен пилот е друго – летиш на границата, на предела на самолета, на човешките възможности. Претоварването е 7G. Не знам дали имате представа за какво говоря. Летяла съм с безмоторен самолет – бузите ти ето така увисват“, показва тя.

Снимка: БГНЕС

Преди да въведе маршрута София-Цюрих Биляна Кръстева, се обажда вкъщи, за да разбере дали децата са тръгнали на училище.

„Понеже съпругът ми също е пилот. Всъщност и неговото естество на работа е доста динамично. Децата стават все по-самостоятелни, но не бихме да се справим, без помощта на бабите и дядовците“, споделя тя.

Летище София: Пътниците получаваха български трибагреник преди полета си

Биляна Кръстева обича да пътувам, но със семейството си. „Всички заедно. Няма значение дестинацията“, категорична е тя. Не води статистика за местата, на които е кацала. „Да кажем, че в Европа - навсякъде, в Близкия изток - навсякъде, в северна Африка – навсякъде“, допълва тя.

Днес Биляна Кръстева ще отведе 150 пътници, екипажа и машината „Еърбъс“ 320 до Цюрих и обратно до София. Понякога работният ден включва два полета.