Тези кадри са запечатали щастливия край на една история. Лекарите спасиха единствения шанс на една жена да стане майка, а тя рискува собствения си живот, за да даде живот на Александър.
Срещата ни с Наталия е в болница "Света Марина" в Плевен. Синът ѝ Александър е на 20 дни. Ще ги изписват след около час и ще се приберат у дома, за да се радват един на друг. Но пътят до този чакан момент е тежък - нужни са смели лекари и смела жена.
Кога разбра, че си бременна?
Разбрах, че съм бременна почти в петия месец, колкото и странно да е. И то поради множеството прокървявания, мислих, че е цикълът ми. Отидох на преглед и там ми казаха, че съм бременна. Докторката, която ме прегледа, се усъмни, че има нещо такова, взеха ми биопсия и така разбрахме за болестта.
Каква е диагнозата? Какво ти казаха?
Диагнозата е рак на шийката на матката, злокачествено. Аз дори за миг не си помислих, че мога да се откажа от него. Това бяха съветите на лекарите, при които ходих.
Рак на шийката на матката – Наталия е една тези около 1100 българки, които са чули или ще чуят диагнозата през тази година. Защото в България всяка година около 1100 до 1200 са жените, които заболяват от този вид рак. За около 300 до 400 от тях прогнозите са фатални заради откриването на болестта в напреднал стадий. Това означава, че всеки ден поне една жена губи битката с болестта.
Когато лекарите диагностицират Наталия казват, че трябва да започне незабавно лечение. За да спасят и живота ѝ. Това означава радикално отстраняване на заболелия орган – матката. И последваща лъчетерапия. Бременността трябвало да бъде прекъсната.
„Те ми казаха, че най-правилното е да се откажа от него. Мен да спасят, но аз го исках. Не съм си мислила, че мога да го махна. Усещах го“, разказа тя.
Наталия тръгва по лекари. Търси този, който ще ѝ каже: "Ще спасим детето ти". И от град на град, от болница в болница, тя стига до д-р Пепо Партенов, акушер-гинеколог, УМБАЛ "Света Марина" Плевен.
Рисково ли беше всичко това?
Да, рисково. Самото протичане на бременността, защото никой не знаеше какви усложнения могат да настъпят по време на развитието на бременността. И трябваше да сме готови за всичко.
Това нейно желание да запази плода усложни ли вашата работа. кое щеше да ви бъде по-лесно на Вас като терапия, ако не бяхте изпълнил нейното желание?
„По-лесното е да се прекъсне бременността и да се оперира жената, но в случая ние сме длъжни да изпълним нейното желание. По-трудно ни беше, но успяхме“, заяви акад. д-р Григор Горчев.
В продължение на три месеца Наталия е наблюдавана прецизно. Целта – плодът да достигне достатъчна зрялост, за да могат да го извадят възможно най-рано.
Как протекоха тези три месеца? Какво беше наблюдението и лечението? Какво представляваше?
Аз бях почти на легло. Терапии имах. Една седмица преди раждането имах кървене – терапии, инжекции, хапчета. Мина. Спасихме го. Мен ме интересуваше най-вече бебето да е добре. За мен даже не съм се и замисляла през цялата бременност. Беше ме страх за него.
Защо избрахте този по-рисков вариант?
За мен това беше правилното решение – да имаме живо и здраво бебе, както в случая и да направим радикалната операция, както стана. Жената за това е създадена – да продължава живота.
Денят е 15 юни. Планирана е сложната операция. На два етапа – първо да извадят бебето, после да направят радикаланата хистеректомия – т.е. отстраняването на заболялата матка.
„В осем сутринта ме вкараха в операционната и в 8:35 ч. вече бебето се беше родило“, разказа Наталия.
Знаейки, че това е първият и последен миг, в който тя дава живот, Наталия поискала локална упойка, за да стане свидетел на своето чудо.
„Логично беше да бъде в пълна анестезия още в самото начало. Но след като обсъдихме проблема с шеф-екипа, стигнахме до заключението, че е по-добре да се удовлетвори молбата на пациентката, която рискува живота си, за да износи бременността с разсейки. И друго – да си види детето, живо и здраво, как е извадено на момента. И вместо рационалното, избрахме емоционалното в случая“, обясни анестезиологът в УМБАЛ "Света Марина" в Плевен д-р Тодор Тодоров.
„Видях го отдалеч, чух го да плаче. След това ме приспаха за другата операция. Събудих се от упойката, попитах за него – как е, добре ли е. Вече го бяха настанили в кувьоз, защото се роди много малък“, добави Наталия.
Първият етап от операцията е ръководен от д-р Партенов и д-р Славкова.
„Раждането мина много добре, изплака веднага след изваждането на бебето от корема на майката. След това го поставихме в кувьоз, защото го извадихме в 34-та гестационна седмица, затова имаше нужда от интензивни грижи в първите дни“, обясни неонатологът в УМБАЛ "Св. Марина" в Плевен д-р Наталия Славкова.
Вторият етап от операцията е ръководен от академик Горчев.
„Операцията беше радикална, тя няма остатъчен тумор, което е добре за нея. Няма метастази по лимфните възли. И ще я наблюдаваме активно“, обясни акад. Григор Горчев.
„Тежка операция беше. Първите два дни бях в реанимацията. Не можех да ставам, абсолютно нищо. Александър ми даде най-голямата сила, той ми помогна много“, добави Наталия.
„Това е нашата работа - да даваме живот, да продължаваме живота. И когато можем, да помагаме. Ние се стараем да правим качествена медицина, защото хората го заслужават“, допълни акад. Горчев.
Оставила лошото зад гърба си, днес Наталия е щастлива. Тези кадри са запечатали щастливия край на една история. Те спасиха единствения шанс на една жена да стане майка, а тя рискува собствения си живот, за да даде живот. Александър вече си е у дома.
