Приемането им беше наречено "Големият взрив". Но не онзи, с който започва разширяването на Вселената, а онзи, с който НАТО се разширява със седем държави накуп. На 2 април 2004-та с официална церемония в Брюксел започва членството на седем страни - Литва, Латвия, Естония, Словакия, Словения, Румъния и България.
В този момент, италианецът Алесандро Минути-Рицо е заместник генерал-секретар на НАТО. Като един от най-опитните дипломати в Европа, той знае, че това ще промени региона на Източна Европа, но и ще го изправи пред нови предизвикателства.
- Защо НАТО прие всички 7 държави накуп през 2004 година, а не само 3 или 5?
- Много интересен въпрос. Показва колко по-различен е светът днес, в сравнение с преди 20 години. Реалността беше пред очите ни – Варшавският договор се беше разпуснал, СИВ също се беше разпаднал, Германия се обедини. Светът се променяше пред очите ни. Тези 7 държави, за които говорите, включително и Вашата, търсеха друга съдба. Съдбата на България и на другите държави в региона беше непроменена от края на Втората световна война. Съветският съюз и Червената армия бяха там от май 1945-та. Когато в края на 90-те и началото на този век нещата се бяха променили, Вие искахте също да се върнете там, където принадлежите, а именно в Европа, към Западната цивилизация, ако смея да използвам този израз.
- Как бихте описали руската реакция тогава? Възражения, притеснения?
- Това е много важен въпрос, свързан и с настоящата ситуация в Украйна. Тогава, Русия беше държава с други приоритети. Нека не забравяме, че Русия не е Съветският съюз. По-различна е. Може би наполовина или две-трети от Съветския съюз. А той се срина, защото Горбачов не успя – за съжаление, може би – перестройката не се получи добре. Но идеята тогава не беше, че Вашата държава и другите, кандидатстващи за членство в ЕС и НАТО, го правят против Русия. Друго беше. Русия имаше собствена динамика – трудна, да, разбираемо е – но не мисля, че Вие сте влезли в ЕС и НАТО, за да сте срещу Русия. Не, не е така. Носи се и една легенда, дори днес, на Запад, че НАТО искал да се разшири, за да ограничи Русия...
- Да я обгради…
- Именно. Не е така. Въобще не е била такава идеята. Ако погледнете от нашата гледна точка, от страна на НАТО, идеята беше следната: Какво да правим сега, комунизмът се срина, Съветският съюз не съществува, Варшавският договор го няма, няма враг – нямаме враг – имаме добри отношения с Русия, нямаме проблеми с тях, а даже напротив. Тези държави, които са били там и имат собствена история, искат да дойдат на наша страна. Как да забраним на Унгария, Полша, Румъния, България сами да взимат решенията си? Те ги взимат не за да се противопоставят на Русия, а да подобрят своето състояние от международна гледна точка.
- Според статистиката, има ръст от 30% в отбраната на Европа през последната година, но две-трети биват изядени от инфлацията. Смятате ли, че Европа взима достатъчно насериозно рисковете за сигурността си в момента?
- Много сложен въпрос, много интересен, много труден за отговаряне честно. В Западна Европа имахме така наречените "дивиденти от мир". Това се тълкуваше като намаляване на разходите за отбрана и увеличаване на разходите за социални цели, цивилни неща, инфраструктура и други. Сега бих казал, пак ще се опитам да бъда максимално откровен, не ни минава през главата мисълта, че война би могла да се завърне в центъра на Европа. Затова агресията на Русия в Украйна е момент на осъзнаване, че историята може да се повтаря, хората да бъдат зли и добри, както винаги е било. През последните години в Европа се вижда по-голям фокус върху разходи за отбрана. Но това е една страна на проблема, техническата част – колко самолети или кораби имате. Другата страна е как се организирате? Каква Европа ще се издигне в такава ситуация?
- Очаквате ли Западът да започне да общува с талибаните или да прости на Башар Асад?
- До момента това не се случва. След тази катастрофа – нека наричаме нещата с истинските им имена – с падането на Кабул на 15 август 2021 година, има единодушно решение да не се общува с талибаните. Дори ако в началото беше под въпрос, чудехме се дали не са е променили може би, когато бяха победени през 2001 година бяха едно, сега, през 2021 година може да са различни. Но от това, което виждаме, не са – използват същите политики, момичетата не се допускат до училище, традициите трябва да се спазват. А не бива да е така.
