Той е израснал в Мексико Сити, за да се превърне в едно от най-големите имена в света на операта днес. Защото Рамон Варгас е виждал всичко - бедността, вярата и успеха. За него казват, че лекува души.
Само преди няколко дни на сцената на Софийската опера се качи един от най-признатите тенори на нашето време – Рамон Варгас. Преди да започне да обикаля обаче, той е просто едно момче от Мексико Сити, родено без много възможности, но с големи мечти.
„Музиката ме избра. Бях дете, когато започнах да пея. Участвах в голям и известен момчешки хор в Мексико, в Базиликата на Дева Мария от Гуаделупе в Мексико Сити. Започнах да пея там на 10-годишна възраст и изживяването беше невероятно. Това са най-хубавите ми спомени - времето за игра, за пеене, за творене на музика, да се наслаждаваш на живота, невероятно беше“, разказа музикантът.
Любовта му към музиката бързо го отвежда извън родината. Малко след неговия дебют на мексиканска сцена в ролите на Фентон във "Фластаф" и Дон Отавио в "Дон Жуан" той печели конкурс в Милано и заминава за Австрия. Там бързо покорява Виенската Щатсопера.
„Престоят ми във Виена беше важен етап от живота ми. Не само за кариерата ми. За първи път се сблъсках с друга култура, други езици, друг начин на живот. Почти всеки ден бях в публиката в операта. Да чувам и виждам певците на живо не само от записите, от филмите, от телевизията, а съвсем на живо, беше от огромно значение“, добави той.
Днес Варгас е на върха, но казва, че пътят дотук е дълъг.
„Никога не съм очаквал начина, по който се разви животът и кариерата ми. Исках да пея, да се наслаждавам, да живея за работата си. Най-важният момент за мен бе, когато подписах първия си договор в малък театър в Люцерн, Швейцария, защото тогава вече бях професионален певец и можех да се издържам от гласа си. Получих възможности и се възползвах от тях. Въпросът не е само да се разкрият възможности, а и да ги използваш. Аз бях готов да пожъна резултатите от опита си“, каза още Варгас.
Той добави, че едно от най-невероятните неща в работата му е, че можеш да пътува и да открива нови хора.
Дори с толкова много опит зад гърба си той е убеден, че всеки следващ ден носи нов урок със себе си, а причината да е все още толкова вдъхновен, Рамон Варгас отдава на едно: „Любопитството и енергията да прекосяваш нови граници. Все още уча нови роли, тази година отново ще имам такива. Дори след около 70 различни роли в кариерата ми все още се вълнувам за новите“.
Животът на оперния певец е белязан и от една трагедия, той губи първия си син Едуардо, когато момчето е само на 7 г. Това обаче не само, че не сломява него и съпругата му, а поставя началото на благотворителна кауза, която продължава вече над 20 години.
„Основахме фондацията "Рамон Варгас" заедно със съпругата ми и група приятели. Помагаме на деца и младежи с увреждания в Мексико чрез общностите им. В Мексико, както и в много други страни в Латинска Америка, хората са много бедни и понякога важните болници, местата, които могат да помогнат на тези хора, са в големите градове. Често хората напускат малките населени места да търсят начин да помогнат на децата си и разделянето на семейства е голям проблем. Някои деца остават при чичовци, други при баби, докато майката отива в големия град в опит да им помогнат. Не помагам, защото вярвам, че трябва да го правя, че Бог ще ме възнагради по някакъв специален начин. Правя го, защото е отговорност на всеки човек да помага на околните. Вярвам, че така можем да оцелеем и да помогнем и на себе си. Когато помагаш на хора в нужда, помагаш на себе си“, добави той.
Дори на 60 г. тенорът все още гледа напред в бъдещето и е все толкова вдъхновен както да помага на хората, така и да лекува душите им чрез магията на музиката.
„Искам да продължа да пея, колкото е възможно по-дълго. Вярвам, че има хубава и лоша музика, хубави и лоши опери, хубава поп музика и лоша такава. А музиката трябва да е хубава и ако е - помагаш на хората и на душата им, допринасяш за по-добър свят“, обясни Варгас.
Според тенора музиката е много важна, а културата ще спаси човека, защото тя ни прави много по-чувствителни спрямо околните и помага да ги уважаваме повече.
„Когато разбираш културата, музиката, литературата на твоята и други страни ще бъдеш много по-добър човек. Светът има нужда да се уважаваме повече, да бъдем близки до околните по различни начини, а изкуството и културата са едни от най-важните начини за това“, допълни Варгас.
