В множество публикации в социалните мрежи се твърди, че хлябът е едно от „най-ужасните изобретения на човечеството“.
„Факт е, че ако ядем хляб с мая, тогава дрождите, попадайки в кръвта ни, започват да се размножават, консумират нашите витамини, микроелементи, протеини. И в същото време отделят продуктите на своята жизнена дейност – токсини, тоест дрожди паразитират в тялото ни“, гласи едно от неверните твърдения.
Освен текстът и илюстративната снимка е подвеждаща – на нея е показан хляб с плесен, а не дрожди. Здравните експерти са категорични – те са навсякъде около нас и не представляват никаква опасност.
„Дрождите са част от хляба, може би откакто съществува човечеството. Всъщност дрождите не са нищо друго освен мая, която ние ползваме. Това са микроорганизми, които произвеждат най-общо казано въглероден двуокис и предизвикват бухването на хляба. А допълнително дрождите са абсолютно безвредни за нас – като микроорганизми те са навсякъде около нас в целия ни свят и живот – в мляко, в сирена, в бира и т.н.“, обяснява д-р Аспарух Илиев, ръководител на лаборатория в Берн.
Чавдар Христанов, познат от участието си в приключенското риалити „Фермата“, е с 12-годишен опит като хлебар. Обучава се в Университета по хранителни технологии в Пловдив с фокус върху зърнените храни. Има и собствена пекарна.
Дрождите ни заобикалят от милион години, те не са създадени вчера. Няма модерна мая, която ние да ползваме сега, която я е нямало преди 100 или 200 г. Те са култивирани. Всъщност нелепо е твърдението, че дрождите са живи. Хлябът се изпича на 210 градуса. 45 минути стои във фурната. Няма какво да оцелее вътре живо“, коментира Христанов.
Това потвърждават и от Института по микробиология при БАН.
„Дрождите не на последно място са еукариотни организми. Това означава, че имат по-сложен строеж от бактериите и са по-малко устойчиви на вредни въздействия от външната среда. Така че живи дрожди след печенето на хляба и след въздействието на стомашния сок, който им PH2, това е една силна киселина, и жив организъм след стомаха на човека много трудно може да премине в червата на човека. Дрождите по никакъв начин не могат да консумират витамините от човешкото тяло, защото те самите са източник на витамини. Когато правим хранителни среди, и това го знае всички микробиолози, в тях влагаме т. нар. дрождев екстракт. Това са смлени дрожди, които съдържат голямо количество витамини, и те служат като азотен и въглероден източник в нашите хранителни среди“, обяснява проф. Пенка Петрова, директор на Института по микробиология към БАН.
Гледайте повече във видеото!
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
