Коментар на водещия: Общото помежду ни

Отива си една от най-бурните и ключови седмици за цялото общество. Протестите, на които станахме свидетели в сряда, имат много по-силен ефект и дългосрочни последици от оставката на правителството.

В обществен план - стотиците хиляди, които изпълниха площадите на столицата ни и десетки други градове, изпратиха силен сигнал не само към бившите управляващи, но и към цяла Европа. В един миг нашите партньори в Европейския съюз видяха едно лице на българското общество, каквото много рядко могат да видят дори и в собствените си държави в момента. Защото в много страни в Европа има гражданска активност по различни поводи, но София, Варна, Бургас, Пловдив, Стара Загора и другите български градове показаха различно лице, което поставя България едно стъпало по-високо в процеса на обществено съзряване.

Вижте, колко интересна особеност на българския език - коренът на думата "общество", идва от думата "общо".

Лице, върху което не се чете примирение, но няма радикалвизация. Лице, върху което е изписана воля, но не и заблуда. Лице, на което има разбиране и толерантност към всички българи, но не и търпимост към тяхната употреба за користни цели. Лице, върху което няма агресия, а има решителност. Така за няколко седмици, мирно, но много категорично - българското общество порасна с години в цивилизационен план.

На политическите партии, които до скоро стояха зад правителството ще им трябва време, за да осмислят всичко това. На опозицията също. На кандидат-партийните лидери също. На европейските партньори на България - също. На световните медии - също.

Защото в сряда на площада избледняха част от онези разделителни линии, които толкова палеха страстите в последните години и служеха като оправдание за компромиси при сформирането на коалиции от несъвместими велични. На преден план не бяха разделенията за Украйна и еврото. Който си мисли, че може да капитализира политически върху тези разделения, рискува много, защото протестът беше свързан с преминаването на границата на търпимост към корупцията, начина на консумиране на властта и овладяване на държавата. Всичко това се отнася към бъдещето не само на младите хора, но и на техните родители. Защото граждански активни млади хора може да има само когато са възпитани от граждански активни родители. В този смисъл - те бяха заедно на площадите.

В следващите седмици България тръгва по различен път, който вероятно ще е дълъг. Но това, което политиците трябва да отчетат е, че всяка тънка сметка, всяка демонтрация на зависимост към това, което изкара хората по улиците, вече е под много по-високо обществено внимание. Нито регулаторите, нито администраторите, които ще бъдат назначени служебно в различните институции, не трябва да си мислят, че могат да използват институциите за реванш или натиск към бизнеса или обществото. Това ще е грешка, която ще предизвика не само още недоволство, но и ще продължи да стопява електоралния потенциал на партиите с наближаването на изборите. Защото всяка институция или регулатор си има лице, а това лице си има име.

Много от нас в момента усещат несигурност, представят си как влизаме в нова серия на политически хаос. Този страх е разбираем, но има и фактори, които ограничават този риск. Защото по силата на последните конституционни промени, парламентът ще продължи да работи по време на целия период на управление на служебния кабинет, което трябва да е голяма червена лампа за всички в сградата на бившия партиен дом, че при опит за връщане в старите политически коловози, може да предизвика подобни картини като от сряда на същото място. Това също ще има отражение върху изборните резултати на една или друга партия.

Това е важна институционална предпоставка изборите да бъдат легитимни и честни. За да се случи това обаче ще трябва да участваме. Само това ще докаже, че протестът е променил нещо в дългосрочен, а не в краткосрочен план.