След много дълъг период на непрекъснато свиване на разходите за отбрана, Европа е напът да направи исторически завой по темата. Войната в Украйна събуди опасенията, че старият континент, като място с висок стандарт на живот и демократични институции, е слаб военно и това трябва да се промени.
Пред "120 минути" говори Кръстьо Преславски - заместник-началник на отдел "Европейски фонд за отбрана" към генерална дирекция "Отбранителна индустрия и Космос" на Европейската комисия.
- Доста динамична седмица беше тук. Имаше среща на ЕС, Украйна, Русия, стана ясно, че германски танкове ще потеглят към фронта в Украйна. Френско въоръжение, защитно въоръжение, което е шведско производство. Май, ако Европа реши, има кой да произведе елементи за сигурността на континента?
- Разбира се, европейската отбранителна индустрия е една от водещите в света. В нея има своето достойно участие и българската отбранителна индустрия. Ако ми позволите обаче да започна с по-голямата картина, като нормално, българите, а и не само българите, европейците свързваме Европа с мир, проект за мир. Но Европа е рожба на войната. Ражда се след Втората световна война, когато поколения мъдри политици и европейци, достатъчно европейци, подкрепят края на войната не чрез още войни, а чрез обмен – човешки обмен. Това е ЕС – свободно движение на хора, което в България, според Евробарометър повечето хора свързват с Европа – свободната възможност да учат в чужбина. Това направи войната в Европа невъзможна, немислима.
- А и този стремеж към мир някак помогна за всичко това – икономическите постижения, високият стандарт. Това да не трябва да милиарди за отбрана. Но може би до този момент.
- Абсолютно. За съжаление, непровокираната руска агресия в Украйна беше зов за събуждане. Всички ние осъзнахме, че мирът не е даденост. Съвсем близо до България, ежедневно четем новини, които само преди година мислехме, че са невъзможни - ракета от тон и половина да падне в жилищен квартал, това е ежедневие в нашите новини. И това е историческият момент, които споменахте, в момента наблюдаваме първите стъпки на ЕС да стане европийски съюз за отбрана. Какво имам предвид – първи стъпки конкретно в областта, в която аз работя в ЕК – в две конкретни насоки. Първо, съвместни проекти за научно-изследователска дейност в областта на отбраната, и второ – наистина революционна стъпка – имаме идеи за общо, съвместно купуване на отбранителни способности. Това увеличение на бюджета за отбрана, знаете скоро Макрон обяви във Франция, от 100 млрд. евро в момента. Всички държави увеличават своите, след години недофинансиране, трябва да признаем. В момента основното предизвикателство е този исторически момент да се използва умно. Да инвестираме повече интелигентно, а не всяка държава да инвестира отделно в платформи, които се дублират, които не са, както казват военните, интероперабилни - да могат да говорят помежду си, да работят заедно. Трябва да инвестираме умно, което означава да инвестираме заедно.
- Знаете ли, казвайки това се сещам, че и Германия, и Франция подписаха общо споразумение съвсем наскоро, за изграждането на ново поколение изтребител. Надали всяка държава ще трябва да изгражда или да купува отделни изтребители. Но вие имате предвид, че те ще направят това. Къде е ролята на малки държави като България? Те включват ли се в тези проекти?
- Ние имаме интересни нишови с особености. Естествено България никога няма да произведе сама изтребител от следващо поколение или системата от системи, които ще са следващо поколение изтребители или каквато и да е друга техника, танкове или по-прозаични неща, които спасяват човешки живот, като медицински мерки или като камуфлаж, който предпазва, който предпазва войниците, или неща, които нормално опазват нашия живот. Ние участваме в 9 проекта в различни области, за които е интересно, че това са нетипични за отбранителната индустрия области – киберсигурност, България е много силен ИТ сектор; целта на ЕК е да намери тези играчи – фирми, научноизследователски организации във всички части на Европа, – не само в големите държави, не само големия бизнес – Airbus, Nexter и т.н. И ние успешно участваме в области киберсигурност, в проекти, свързани с енергийна ефективност, в проекти, свързани с подводни дейности. Няма да ви изненада, че имаме участие на Военноморската академия във Варна. За пръв път имаме проект, който се координира от български участник – институтът по отбрана "Лазаров" има проект, който се координира от български участник, в който участват водещи звена, като белгийската кралска военна академия, френски институти и водещи европейски производители.
- В България, казвайки това, ИТ индустрията е наистина силно развита – тук са някои от компаниите, които правят софтуера за някои от най-разпространените или най-скъпите автомобили в света. В България също се произвежда самолетен софтуер. Има ли проекти, свързани с производство на друг тип софтуер за отбранителна индустрия – самолети, танкове?
- Абсолютно. Цялата идеология на Европейския фонд за отбрана е да включва участници в икономическия живот, които традиционно не са участвали в отбранителната промишленост, да използват ясната експертиза. Знаете, че обикновено малките компании са иновативните и затова имаме определен фокус върху малки и средни предприятия. Всички фирми от ИТ сектора могат да потърсят Европейски фонд за отбрана в Гугъл, за да видят какви възможности за финансиране има. Вече голям брой български фирми участват в такива проекти с водещи европейски компании, с водещи европейски научно-изследователски институции и няма причина те да не бъдат повече и повече.
- Ако зависеше от Вас, кой етикет за България тук бихте премахнали? Кой етикет се използва незаслужено по адрес на България?
- Няма да ви кажа етикет, ще кажа нещо, което искам да се вижда повече. Искам да се вижда повече амбицията на България да се промени и да се модернизира, използвайки възможностите, които ЕС предоставя, включително Европейския фонда за отбрана, възможностите, които НАТО предоставя. Тук имаме прекрасна комбинация, 4 в 1: имаме инвестиция в индустрията, високопроизводствена, високотехнологична, която предоставя високоплатени работни места, т.е. може да запазим нашите кадри, нашите инженери, научни работници. Второ – имаме целия ъгъл с човешки ресурси. Ще има все повече инвестиции в отбранителната индустрията. Ако България използва европейските средства и се кооперира с водещите производители, българските инженери ще останат в България. Те ще имат мотивацията, възможността да останат и да произвеждат бъдещите платформи в областта на киберсигурност, в областта на Космоса и т.н. Имаме връзка и със сигурността, разбира се, защото крайният продукт от всичката тази дейност е това, че ще произведем бъдещи платформи, които ще позволят на европейските въоръжени сили, включително на България, да пазят войната далеч от нашите домове.
