Афшан Кан, регионален директор на УНИЦЕФ за Европа и Централна Азия, е може би една от най-влиятелните жени в света. Тя е била на едни от най-конфликтните точки в света и на сантиметри от смъртта.
Една от най-ужасяващите картини, запечатани в съзнанието на Афшан Кан, е от град Хомс в Сирия.
„Мисля, че едно от най-лошите неща, които някога съм виждала, са атаките срещу детски градини и болници. Няма извинение за това. В работата си съм виждала детски градини, в които децата са загубили живота си само защото искат да учат и да ходят на училище”, казва тя.
„Това не може да се изрази – усещане за ужас. Мисля, че тези образи остават в съзнанието ти и не искаш повече да си спомняш за това, но и не ги забравяш, те оставят отпечатък”, категорична е Афшан Кан.
Тя е обезпокоена от задълбочаването на конфликта в Сирия заради атаките на Съединените щати, Франция и Великобритания от миналата седмица.
„През последните 7 години сме виждали пикове и спадове на този конфликт. Мисля, че най-важното в тази ситуация са децата. Ясно е, че без преговори нещата ще се влошават. Трябва да се стигне до компромис, това е единственият вариант”, убедена е Афшан Кан.
Едно от решенията според нея е образованието не само на децата в Сирия, но и на бежанците, напуснали страната за по-добър живот в Европа.
„Мисля, че образованието може да отвори всички врати, и то навсякъде. Мисля, че мирът и подкрепящата семейна среда са също така важни”, посочва Афшан Кан.
20-годишната Музун Алмелeхaн е сирийски бежанец и посланик на добра воля на УНИЦЕФ. През 2013 г. е напуснала Сирия със семейството си. „Оставихме всичко зад себе си, за да избягаме. Бяхме уплашени, бяхме уморени, не знаехме какво ще бъде бъдещето ни. Но ние не се отказахме. Имахме мечта за по-добър живот”, отбелязва Музун.
Сега тя живее в Англия, предстои ѝ да учи в университет, напуска Сирия само с учебниците и книгите си. А за Афшан Кан 20-годишното момиче е най-голямото вдъхновение.
„Когато я попитах: Музун, каква иска да бъдеш? Тя ми каза: Искам да вляза в политиката, защото мечтая да съм лидер, който използва политиката за мир, а не за унищожаване”, заяви регионалният директор на УНИЦЕФ за Европа и Централна Азия.
Афшан усеща историята на Музун изключително близка до сърцето си, защото и тя напуска родната Индия едва на 6 години, когато със семейството ѝ емигрират в Канада. „Бях единственото индийско дете в класната стая. След това успях да завърша висше образование. Работила съм за Обединените нации, сега за УНИЦЕФ, така че мисля, че шанс има всеки. И силно се надявам всяко едно дете бежанец да има същата възможност в живота си, каквато съм имала и аз”, подчертава Афшан Кан.
Започва кариерата си в УНИЦЕФ преди 30 години. 12 години извършва хуманитарна дейност в Африка.
„Понякога съм усещала страх, и то няколко пъти в работата си. Ще ви дам един пример. Преди години в Африка пресичах границата от Руанда до Конго - тогава малко момче войник извади срещу мен пистолет и ми каза: Отвори автомобила и покажи какво има в него! Тогава си дадох сметка, че детето е на 13-14 години и може да е употребило наркотици. Тогава му казах: Ако майка ти те види сега, ще е много ядосана. И той осъзна това и свали оръжието, но никога не знаеш, как може да се развие подобна ситуация”, разказва тя.
По време на мисиите си Афшан Кан се сблъсква и със смъртта на свои колеги. „Мисля, че често се сблъскваме със ситуации и истории, които са по-големи от самите нас. Като казвам това, имам предвид загубата на колеги, което няма как да не ти се отрази. И когато по-рано ви казах, какви картини остават в съзнанието включвам и тези. Това са неща, които никога не забравяш. Но мисля, че моята работа е да помагам, не да се предавам”, допълва тя.
