Психично болни, оставени на произвола. Разказ от първо лице за една криза, която всички подминават. Екип на bTV търси отговор на въпроса къде е причината за зачестилите случаи на агресия на психично болни, как се справят с този проблем близките им и държавата.
Майката, която уби двете си деца, избягалият мъж от психиатрията, който нападна метеоролозите на връх Мургаш, и човекът, който се хвърляше под колите в София – това са само три от много случаи, които разкриват сериозния проблем на липсата на адекватна грижа за психично болните у нас.
Става дума не само за психиатриите, където се лекуват кризите им, а и местата, където те остават за наблюдение след период на криза. Те обаче са само 1000 за цяла България.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
На този фон буквално преди седмица дойде и едно дълго чакано увеличение на заплатите на държавните психиатри, повече от които до този момент получаваха под 2000 лева месечно.
За да покажем проблема, се опитахме да се поставим на мястото на близък на психично болен човек.
Така срещаме Димитър - баща на три деца и съпруг на жена, болна от параноидна шизофрения. Заболяването се проявява преди 6 години и променя живота на цялото семейство. Дълго време не разпознават симптомите. А после започват грижите и неволите.
„Никой не знаеше, че това е психично заболяване. Това беше характер, тежък характер. Много голяма критика към всичко. Към дупките по пътя, към мене. Най-вече към мене. Винаги се проявява към най-близките най-много. Когато почна да твърди, че някои неща са такива, каквито не са, чак тогава на мен и на останалите ни просветна, че имаме случай с някакво психично отклонение. Беше стигнала д там да ме води, да ме дърпа, да си правим генетични изследвания, да не сме брат и сестра. Първата криза се отключи, когато децата пораснаха вече и тя нямаше оправдания да не работи. И тя, тя се чувстваше много зле според мен, защото тя се почувства непълноценна“, разказва той.
Показва ни рисунки на жена си, когато е в криза. Образована, интелигентна и убедителна в изказа си, мирна и общителна в повечето случаи – така описва Димитър болната си жена. Не липсвали обаче и прояви на агресия – най-вече към самия него.
„Мен ме е удряла на светофар, когато карам, което е нещо опасно страшно. Но на това не можеш да противодействаш по друг начин. Само с много голямо разбиране и с адекватни действия“, спомня си още Димитър.
Жената е настанявана три пъти за по един месец в спешния център за психично здраве „Проф. Шипковенски“ в София. Първоначално това ставало с нейно съгласие. В два от случаите обаче в центъра нямало места и трябвало да чакат с дни. Така стигаме до първия проблем в грижата за психично болни у нас.
Проф. „Шипковенски“ е единственият спешен център в най-гъсто населеното място - София. Освен безплатен прием на легло, заведението предлага и дневен център - тип занималня, но работи на пълна натовареност, казва съдебният психиатър в центъра, професор Петър Маринов. Недостигът на места там е от години.
„Като количество хора, като население, като популация и като бройка легла, това е в катастрофално положение в момента. Абсолютно катастрофално положение. Ние на практика в момента сме в условия на пожар. Ако това не се вижда, просто ние ще изгорим“, казва проф. Малинов.
Тук редовно докарват и опасни психично болни против волята им – често това става с полиция, след сигнали за агресия на 112 и прокуратурата. Принудителният прием за лечение става със съдебно решение. Не липсват и случаи на психично болни, употребили наркотични вещества.
„Имайте предвид, че нерядко 4 полицая не са достатъчни за овладяване на един такъв болен. Налага се да са 6 или 8. Това само по себе си поставя под максимален риск екипите, които работят с такива хора“, казва още професорът.
Че психично болни в криза са опасни за себе си и околните вече е ясно на всички. В последните месеци у нас зачестиха заглавия като „Жена намушка с нож няколко души в София“, „Две деца са убити във Вакарел, арестувана е майка им“ или „Мъжът, пребил метеоролозите на връх Мургаш, е избягал от психиатрията в Курило“.
Случаите са реални, нападателите са психично болни. Всъщност обаче те са жертви, убедени са близките им. Жертви на системата за лечение и грижи у нас. И най-вече за болните, които не са в психиатриите, а навън – сред нас - единодушни са специалисти.
Според д-р Захари Зарков от Националния център грижата за психично болните по време на техния живот извън психиатриите е неадекватна от години.
„Специално за София има необходимост от над 1000 места за хора с тежка психична болест Има разкрити около 20-30, за София, най-гъсто населения град в страната. Става дума за места, където могат хората с психична болест да живеят, включително и след като бъдат изписани от психиатричните стационари“, казва той.
Така вече няколко пъти липсата на адекватно наблюдение и грижа след изписването от центъра за психично здраве създава проблем и за Димитър, и неговата болна съпруга.
„Спира да пие лекарствата почти веднага. Въпреки наставлението от психиатъра, тя не слуша. Не пие лекарства, защото смята, че няма нужда. те я успокояват, потискат с лекарствата, и излиза малко в депресия. И тя това не го харесва. Ако има кой да я убеди, че има нужда, ще бъде много лесно. Просто ще бъде нормален човек“, споделя той.
Димитър, както и много други, се оказват безсилни да накарат болните си близки да вземат лекарства. Избухват семейни конфликти. След последния престой в болницата жената влиза в траен разрив с мъжа си, и двамата заживяват отделно.
От около година тя е при децата им, и отново има нужда от настаняване за лечение, казва Димитър. Болната обаче не иска. Твърди, че е добре и никой не успява да я убеди да влезе в болница, разказва мъжът.
„Сестра ѝ беше подала оплакване в полицията от нея. Три месеца се водила преписка и са казали, ми тя не е опасна, и прокуратурата е прекратила производството. Но когато тя си е вкъщи или на улицата, те не носят отговорност за нея и никой не носи тогава отговорност за нея. И аз не нося отговорност. Аз на практика не можех да функционирам нормално. Толкова бях изцеден, изтощен“, обяснява още той.
Има ли у нас ясно установена фигура, която по закон да се грижи и носи отговорност за болните, когато са навън – сред нас? Отговорът е не, казва доктор Зарков. А за тази липса се говори вече над десетилетие.
„Не е уредено, липсва услугата водене на случай, която е ключова за това да няма кризи след доброто лечение с психиатрите. Това е нова услуга, най-често от медицинска сестра или от социален работник. Тези хора, които имат близки, водещи на случай, може много да ги подпомага, защото имайки представа за кризите, за начина на лекуване, може да дава ценни съвети, може да посещава семейството вкъщи, може да следи процеса, за да не се повторят кризите“, категоричен е докторът.
Професор Маринов от спешния психиатричен център от години участва в предложения за въвеждането на екип, който да следи състоянието на психично болните в обществото.
„Този извънболничен екип контролира приема на лекарство, контролира симптомите, дали се влошават или не. И тогава вече се преминава към emergency, към спешната помощ. Но на много по-ранен етап, а не да чакаме да заколи някого и тогава да викаме „ей, какво стана?“, обяснява той.
Последният опит за законови промени в посока психично здраве беше лятото на миналата година - проект за нова глава в закона за здравето, който предвиждаше специални комисии към общинските съвети, отговорни за интегриране на болните в обществото.
Депутатите от здравната комисия на 50-тото Народно събрание гласуваха с трима „за“ и 10 „въздържали се“. Така законопроектът не бе приет. Един от мотивите на въздържалите се беше, че държавата няма достатъчно пари да въведе и поддържа новите мерки. Достатъчно пари за психично здраве обаче все няма – от години. Едва тези дни – в началото на април бяха увеличени заплатите на служителите в държавните психиатрии – с 50 %.
Уреждането на адекватна грижа за психично болните извън болниците остава отново в сферата на пожеланията. Идеите за отговорни комисии или социални работници, които да водят случая на всеки болен продължават да се дискутират. А интересът на българите към професията социален работник е на дъното в класацията по търсени специалности, заради ниско заплащане.
В университетите ни има общо едва 1400 души, които следват социални дейности, по данни на д-р Зарков за 2023 година. За сравнение - студентите са над 6000. А в това време Димитър и семейството му се чувстват сами и безсилни да се погрижат пълноценно за своята близка в болестта ѝ.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
