Той е един от най-популярните политици в Германия. Допреди няколко месеца беше министър на финансите на най-голямата и най-силна икономика не само в еврозоната, но и в целия Европейски съюз. Кристиан Линднер изигра ключова роля в рестарта на фискалните правила на ЕС.
Той успя да консолидира бюджета на Германия след COVID-19, а като председател на финансовите министри от Г-7 през 2022 г. координира действията в отговор на руската агресия в Украйна.
Кристиан Линднер пристигна в София за няколко часа през седмицата, за да участва във форума "Шумът на парите". Светослав Иванов разговаря с него директно на сцената пред публиката в залата.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Темата ни днес е "Светът в промяна: Какво следва за Европа". Ще говорим за съвременните глобални процеси – администрацията в САЩ, митническата политика, драмата с Европа, усещането за глобална нестабилност. На този фон еврозоната – добра перспектива ли е за България?
Кристиан Линднер: Да, разбира се, че е. Работил съм с българското правителство – по-точно с правителствата – през последните няколко години и съм свидетел усилията на България да покрие критериите за конвергенция, инфлация, растеж, фискална стабилност, дълг към БВП и така нататък. Затова искам да поздравя българския народ за този голям успех. Това беше тежка работа, постигнахте я и днес е моментът да сте горди с направеното през последните години.
Какво е вашето лично мнение за еврото, като гражданин – как го виждате?
Кристиан Линднер: Германия печели от еврото. Преди изпитвахме опасения заради нестабилността на валутите – германската марка беше много силна. Някои хора се страхуваха, че еврото ще се превърне в нещо като италианската лира, но се случи точно обратното. Еврото е стабилно, силна валута е, атрактивна. В момента виждаме как капиталовите потоци в света сменят посоката – все повече се насочват към еврозоната. Ние спечелихме от еврото и вярвам, че и България ще спечели.
Какво бихте казали на много българи, които се страхуват от приемането на еврото? Това е нормален процес. Вие като германец също сте преминали през такъв тип дебати, нали?
Кристиан Линднер: Интересно е, защото ситуацията е доста сходна. Германците се гордееха с марката. Марката беше символ на възхода на германската икономика след Втората световна война – така нареченото икономическо чудо. И не е ли същото и в България? Имате валута, кръстена на лъв – това е национален символ на гордост и идентичност. Така че разбирам притесненията и дори може би романтичните чувства, свързани със собствената, традиционна валута. Но положителните ефекти за българската икономика според мен са много по-важни. Сделките ще станат по-евтини. Това ще доведе до повече икономическа динамика. Ще бъде по-лесно за българските малки и средни предприятия да навлязат на единния европейски пазар. Така че приемането на еврото е в дългосрочния интерес на българските граждани.
Разбира се, знам, че има и краткосрочни проблеми и притеснения. Разбира се, ще има бизнеси, които ще се възползват от въвеждането на еврото, за да вдигнат цените. И в Германия видяхме подобна ситуация. И какво се случи тогава? Клиентите имат избор – и го направиха. Избраха по-евтини продукти. Така че в дългосрочен план не видяхме повишаване на ценовото равнище. И мисля, че е много добра стъпка от страна на българското правителство да се изисква двойно етикетиране на цените за известен период – така клиентите ще могат да взимат разумни решения.
Една от най-често срещаните обществени тревоги, казано накратко, е именно свързана с вълна от поскъпване, предизвикано от спекула. Колко реалистично е това да се случи само краткосрочно? И можем ли да разчитаме само на саморегулация на пазара?
Кристиан Линднер: Това не е само саморегулация, доколкото съм информиран. Двойното обозначаване на цените ще бъде задължително през цялата следваща година. Така че не става дума за саморегулация. Това е ясно установен пазарен ред. Може да има краткосрочни затруднения. Но тези краткосрочни затруднения напълно ще бъдат компенсирани от дългосрочните ползи. И трябва да взимаме решенията си с поглед към бъдещето на децата ни. За следващото поколение е от съществено значение България да се стреми към сърцето на Европейския съюз. Разбрахте ме.
Аз не харесвам спекулациите.
Кристиан Линднер: И аз също. Но като го казвате – ме каните да спекулирам...
Да спекулираме съвсем малко! Ако правителството падне по средата на преходния период – към 1 януари 2026 г. Представете си, че правителството в София се разпадне – какво ще стане тогава?
Кристиан Линднер: От всичко, с което съм запознат, след решението на парламента през юли и последващото решение на Европейския съвет, пътят към еврото вече е фиксиран. Така че, макар да съм просто наблюдател на българския политически пейзаж... От това, което знам – решението е взето от парламента, след което Европейският съвет също ще го утвърди, и еврото ще бъде прието в България.
Всички очакват Германия да поведе европейската трансформация – в отбраната, енергетиката, икономиката. Но наскоро The Economist написа: "За да оправи Европа, Германия трябва да оправи първо себе си." Въпросът ми е – колко "счупена" е Германия?
Кристиан Линднер: Благодаря ти за този много деликатен и дипломатичен въпрос. Позволете ми да разделя отговора си на две части. Първо, убеден съм, че Германия трябва да поведе икономическото възстановяване на Европейския съюз. Загубихме конкурентоспособност – както в сравнение с други държави членки, така и вътрешно, в самата Германия. През 2014 г. Германия беше на шесто място в Индекса за глобална конкурентоспособност. Миналата година вече бяхме на 24-то. Затова основната цел на германската политика в идните години трябва да бъде възстановяване на конкурентоспособността на икономиката.
Втората част от отговора ми – и мисля, че именно това The Economist има предвид под "развалена Германия" – е, че имахме сериозен недостиг на публични инвестиции – в инфраструктура и в отбранителни способности. Затова трябва да засилим капацитета на федералния бюджет да инвестира – в инфраструктура, в енергийни мрежи, и в нови способности на Бундесвера – нашата армия.
Докато бях финансов министър, подходът ми беше да приоритизирам наново в рамките на бюджета – дори в условията на старата конституционна "дългова спирачка", имаше възможности за повече инвестиции чрез преразпределение. Новата коалиция взе решение да промени самата "дългова спирачка" в Конституцията, за да отвори по-голям фискален ресурс за публични инвестиции. И може би този ход ще се окаже успешен – заради непредсказуемата фискална политика на Доналд Тръмп. Така че този "залог" може да се окаже печеливш.
Разполагате с 560 милиарда евро за следващите 12 години. Как ще бъдат изразходвани тези средства? Колко ще отидат за армията? Защото канцлерът Мерц заяви, че Германия възнамерява. Планът е да се създаде най-голямата конвенционална армия в Европа. А колко ще бъдат вложени в инфраструктурата?
Кристиан Линднер: Навлизаме дълбоко в германската вътрешна политика. Добре, разбирам. Има нов допълнителен бюджет – около половин трилион евро за инфраструктура. Детайлите все още се обсъждат, но проектозаконът на Министерството на финансите е насочен към енергийни мрежи, транспорт, училища, болници. Много широко разбиране за това какво е "инфраструктура", което е интересно. Защото, например, инвестиция в болници може да е политически приоритет, но няма непременно да доведе до повишена производителност или икономически растеж. Според мен това е заплаха за фискалната устойчивост. Но все още се обсъжда в правителството. И трябва ясно да разграничим разходите за отбрана от тези за инфраструктура.
Светослав Иванов: Да поговорим за нашите приятели отвъд океана и ефекта на Тръмп върху Европа. Какво е усещането да си най-големият търговски партньор на страна или администрация, която в момента се опитва да постигне "освобождаване" чрез мита?
Кристиан Линднер: Фрагментирането на международната икономика е заплаха за всички нас. Аз съм твърд поддръжник на глобализацията. Глобалното разделение на труда донесе просперитет. Стотици милиони хора – може би дори милиарди – успяха да преодолеят дълбока бедност именно благодарение на глобалното разделение на труда. Така че фрагментацията на световната икономика е сериозна заплаха за нашето благосъстояние. А търговските войни? Те имат само губещи. Никой не може да спечели от търговска война. И Доналд Тръмп го знае.
Той е наясно с това. Ще ти припомня неговата реплика за куклите. Той каза, че "американските деца могат да играят с две по-скъпи кукли, вместо с 30-те евтини китайски, с които са свикнали". Тоест, той е готов да приеме спад в жизнения стандарт на американците заради протекционистката си политика. И мисля, че това води до известна рационалност в администрацията на Тръмп. Убеден съм, че зад митническата му политика не стои икономическа логика. По-скоро става дума за идентичност и може би национална гордост. Целта му е да възстанови индустриалната база на американската икономика, за да върне чувството за достойнство на долната средна класа в САЩ.
Добре, но как това ще се отрази на Европа? Защото, знаете, още един цитат от Тръмп – "Европа е по-зла от Китай." "Те не купуват нашите коли." "Не ядат нашето телешко."
Кристиан Линднер: Значи каква е цената? Тръмп иска да наказва потребителите, които по негово мнение правят грешен избор. Той наказва американските деца, които искат да играят с 30 евтини китайски кукли. И може би иска да накаже и европейските потребители, които не избират американски коли. Тоест – наказание за хората. И затова съм убеден, че в търговските войни няма победители. Казано това – може би трябва да си зададем въпроса: добри ли сме ние като свободни търговци?
Добри ли сме?
Кристиан Линднер: Не. Не сме.
Не?
Кристиан Линднер: Не. Не говоря за мита. Давам пример с един от най-известните модели на нашите автомобилни марки. Това е SUV – кола от германски производител, но се произвежда в САЩ. Когато тя се изнася към ЕС, митото не е проблем. Но опитайте да регистрирате тази кола във Франция! Ще трябва да платите такса от хиляди евро – заради въглеродните емисии и теглото на автомобила. И сега пак – добри свободни търговци ли сме? Не.
Може би Доналд Тръмп е като преподавател за нас – да ни подтикне да се замислим за собствените си ценности. Подкрепяме ли свободната търговия истински? Работим ли достатъчно усилено, за да постигнем напредък в производителността? Правим ли усилия да намалим бюрокрацията и регулациите, за да сме по-проспериращи и иновативни? Така че според мен Тръмп е възможност за нас. Възможност.
А какво мислите за стратегията на Европа в преговорите? Знаете, че се твърди, че ЕС е подготвил реципрочни мита за 100 милиарда евро. Но от друга страна – ще загубим около половин трилион.
Кристиан Линднер: Това е спекулация.
До този момент...
Кристиан Линднер: Знам. Обещавам, че няма да стане така. Това е спекулация. От време на време... Всички обичаме да спекулираме. Но що се отнася до тактиката: Първо – трябва да положим усилия да възстановим конкурентоспособността си. Тръмп и администрацията му уважават само силни партньори. Говорихме вече за отбраната. Трябва да споделим и преразпределим тежестта с американците. И да покажем, че сме готови да възстановим конкурентоспособността си, за да бъдем отново привлекателен икономически партньор. Второ – и това може би ще те изненада, като идва от бивш политик – мисля, че навлизаме в ера на корпоративна дипломация.
Корпоративна дипломация?
Кристиан Линднер: Корпоративна дипломация. Какво означава това? Главните изпълнителни директори на най-големите германски автомобилни концерни бяха в САЩ се срещнаха с Тръмп за 90 минути. И индивидуално преговаряха с него по въпроса за митата. И постигнаха изключение за определени части за автомобилните производители.
Мисля, че се нуждаем от цялостен подход – Европейският съюз, двустранни разговори – между другото, германският канцлер в момента е на посещение при Доналд Тръмп – и корпоративна дипломация чрез глобални компании, които Тръмп уважава, защото, например, произвеждат автомобили в САЩ и имат служители там. И тази цялостна стратегия може да повлияе на администрацията на Тръмп.
Но ако технологиите и иновациите са основният двигател на богатството днес, как възприемате мрачната оценка на Марио Драги, че Европа изостава, застарява и е в застой? Съгласен ли сте с тази оценка?
Кристиан Линднер: Съгласен съм с оценката му. Но какви са последиците? Наскоро се срещнах с главен изпълнителен директор на американска технологична компания – жена – и тя ми каза: "Кристиан, разликата между вас и нас е, че ние искаме да измисляме технологиите, а вие искате да ги регулирате." В Брюксел съществуват две паралелни нагласи. Едната е – за да сме конкурентоспособни, трябва да обединим дълговете си и да плащаме субсидии и така нататък. Другата е – регулирали сме се така, че иновациите просто не могат да се случат в Европейския съюз.
Помислете за Закона за изкуствения интелект, например. В същия исторически момент, в който в САЩ обявиха 500 милиарда долара частни инвестиции в изкуствен интелект, в Брюксел беше открит офис за изкуствен интелект с 140 служители, чиято задача е да регулират изкуствения интелект. И това е разликата, както каза и тази изпълнителна директорка. Не мисля, че имаме нужда от повече общи фондове или обединяване на дългове, за да плащаме още повече субсидии на индустриите си.
Между другото, говорейки за иновации – подходът на Тръмп и сложните му отношения с университетите създават ли възможност за Германия или Европа да привлекат таланти – иноватори, учени, изследователи?
Кристиан Линднер: Да, очевидно. Но няма автоматизъм в това. Капиталът, пазарните дялове, интелектуалната собственост, учените, академичната общност като цяло – в момента те преосмислят Европейския съюз или Германия, например. Те преосмислят. Но силата ни в момента е в слабостта на другите. Не е в собствената ни сила. Но това е прозорец от възможности, както казах по-рано в разговора ни. И по-конкретно - свободата на науката и изследванията е гарантирана в Германия.
Но какво, ако оборудването е остаряло? Имаме свободата на научната дейност, но в действителност няма напредък, защото университетите са недофинансирани, например. Така че за да използваме този прозорец на възможност – трябва да съчетаем върховенството на закона, което сега е сила на Европейския съюз, с повече инвестиции в наука и по-малко регулации. Тогава резултатът може да е много позитивен – за ЕС, Германия или България.
И накрая – можете ли да направите прогноза каква ще бъде България една година след приемането на еврото? Можем ли да очакваме нещо генерално да се промени в живота ни? Или в икономиката? Или в обществената атмосфера?
Кристиан Линднер: Една година е много кратък период. Нека кажем – три или четири години. Очаквам българската икономика да расте и да продължи да расте. И началните затруднения – повишеното ценово равнище – ще останат в миналото. И тогава, след три до пет години, общественото мнение ще подкрепя еврото много по-широко. Ще завърша с това: имаше скептицизъм към еврото преди Германия да го приеме, както вече споменах. Днес над 80% от германците са убедени, че страната им е спечелила от еврото. Това е дори повече от средното ниво в ЕС. И може би същото ще се случи и в България след три до пет години.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
