bTV Репортерите: Следващата стъпка към еврото

България е на прага на исторически преход – въвеждането на еврото като официална валута. Новата страница в историята ни е не просто финансова реформа, а културна и икономическа трансформация, която засяга всеки българин. Но с промяната идват и предизвикателствата.

Хората се надяват да има повече стабилност – както за служителите, така и за бизнеса. Приемането на еврото не е само смяна на валутата. То е възможност страната ни да по-близо до Европа. Експертите са на мнение, че не трябва да се гледа на еврозоната като екскурзия, а като на последна и много важна глава от европейската интеграция на България.

Но успехът зависи от това как държавата, бизнесът и хората ще се подготвят за тази важна стъпка.

Бизнесът на Невена стратира преди 14 години, около периода когато за първи път сериозно се повдига дискусията за приемането на единната европейска валута у нас. Тя е собственик на пекарни, през годините пътят ѝ не е бил лесен, но сега бизнесът ѝ е стабилен. 

„Започнахме с един обект, в момента  са четири, отваряли сме и сме затваряли в течение на тези години. Минахме през COVID-кризата, през рязко увеличение на тока, а там все още има известна несигурност“, разказва жената. Сега, когато България се готви да въведе еврото, тя изпитва смесени чувства. От една страна, вижда предимствата, но от друга се притеснява от възможните трудности.

„Ние сме локален бизнес, така сравнително малка пекарна, така че за нас това, което се открива като възможност и пред големия бизнес не важи за нас, но все пак сме положително настроени към тази  промяна и смятам, лично аз, че за в бъдеще това е много добре за развитието на България, на икономиката, на живота на хората и, мисля да бъдем част от еврозоната. Това, от което се притесняваме като по-малко производство, са цените на суровини, как там ще се преобразуват цените, ще има ли висок скок, например“, допълни Невена Айвазова.

Вярва обаче, че в дългосрочен план въвеждането на еврото ще донесе повече стабилност – както в продажбите, така и в цените: „Надявам се ние да имаме по-големи приходи, за да можем да увеличим и печалбите. И така да можем, и ние да предложим на нашите служители постоянен доход, който  да расте само нагоре.  И така, да се чувстваме по-равностойни с останалите европейци“.

Според експерти, приемането на еврото ще донесе значителни икономически ползи. Сред най-важните за бизнеса ще бъде намаляването на транзакционните разходи, които в момента възлизат на около половин милиард лева годишно.

„Може би най-голямата полза не е свързана със смяната на валутата. Членството в еврозоната ще доведе до по-добри условия за бизнес средата и правенето на бизнес. Знаете, че отдавна сме във валутен борд към еврото, така че, на практика, еврото си е резервната валутна единица, която се използва в България, така че на 1 януари 2026 г., нито някой ще стане по-богат, нито някой ще стане по-беден, това важи както за предприятията, така и за гражданите“, обясни Станислав Попдончев от Българската стопанска камара.

Освен това, очаква се подобрен достъп до кредитиране, по-ниски лихвени проценти и по-добри условия за малките и средни предприятия. Много от експертите са на мнение, че България е в добра изходна позиция за въвеждане на еврото, тъй като обменният курс е фиксиран от повече от 25 години и че ползите, особено за сектори като туризм и транспорт, ще бъдат значителни.

По данни на Българската стопанска камара над 60% от бизнеса е напълно или частично готов за преминаване в евро. Месец след датата на приемане е ясно – предстои секторът да започне да показва цените и двете валути за потребителите. Един от основните страхове сред гражданите е свързан с потенциалното повишаване на цените. Специалисти уверяват, че ефектът върху инфлацията от самата смяна на валутата ще бъде минимален.

„Ефектът на смяната на валутата е до 0,3 %. Това означава, че ако нещо е струвало 10 лева, сега ще струва 10 лева и 3 стотинки. Тоест минимален ефект. Ако разбира се ние имаме проблем с енергийна криза или задълбочаване на военни конфликти, криза с доставките тогава можем да очакваме повишение на нивата на инфлация, но по никакъв начин това няма да е свързано с еврото“, допълни Станислав Попдончев.

През последните години минималната работна заплата в България бележи значително повишение. Въпреки това, ръстът на доходите трябва да бъде устойчив и да се синхронизира с европейските стандарти.

„При всички положения опитът на другите държави, поне тези, които са от нашата черга, като Литва, Латвия,  Естония, Харватия, макар че за Хърватия няма още дълъг динамичен ред,  но трите прибалтийски държави там се ясно вижда, че, например, средната заплата, след като са влезли в еврозоната, расте с няколко процентни пункта повече, отколкото растяла преди това“, коментира Любослав Костов - икономист в КНСБ.

Еврото ще доведе до промени и на макроикономическо ниво, но за да бъде преходът успешен, необходима е и адекватна политика за доходите. „Надявам се да се успокоим малко след 1 януаря и политиката по доходите да бъде приоритет на властта,  политиката по доходите да бъде приоритет на частния бизнес“, каза Костов.

Основна роля в успешното преминаване към еврото ще има държавата чрез ефективен контрол върху потенциални спекулации и активна информационна кампания. Политиците, медиите и бизнесът трябва да работят заедно, за да разсеят страховете и да подготвят обществото за промяната.

„Между другото ,хърватите почнаха да се борят с спекулата на първи януари и при тях първите седмици бяха шокови. Ние, ако го почнем да го правим в момента, имаме 5-6 месеца съвсем спокойно да се подготви пазара и да няма големи фуктулации. Тъй като българина е изобратателен човек и винаги ще намери начин как да изкара пари от тази работа, но аз се надявам институците да работят,  заедно с социалните партньори, с всички, които могат да бъдат ангажирани по някакъв начин и на прост език да се обясняват ползите за обикновените хора“, уточни Костов.

Примерът на Хърватия подчертава значението на навременната и добре планирана информационна кампания. „Фокуса на кампанията беше насочен към това да се обясни защо се прави това,  че това е нещо, което произтича от договора на Хърватия за присъединяване към Европейския съюз,  какво ще донесе това,  какви са стратегическите ползи от всичкото това нещо“, заяви Огнян Златев.

Един от основните страхове на гражданите е възможността за манипулация на цените. Такива опити е имало и в Хърватия, дъжавата обаче е успяла да се справи с тях, благодарение на строгия контрол от страна на държавните институции. Огнян Златев е пряк свидетел на целия процес по присъединяването.

„Мога да ви дам пример с едни фризьорски салони. Човек може да очаква, че някой ще се опитва да спечели и да спекулира, особено в първите дни, да речем, ако се занимаваме с търговия, с бързооборотни стоки – хранителни стоки, плодове, зеленчуци. Те се опитаха да го направят, но държавата моментално реагира и съответно последствията за тези, които се опитаха да злоупотребят с момента,  бяха наказани и доста строго“, коментира още той.

На въпрос дали вече се виждат ползите от влизането на еврото в Хърватия, Златев отговори: „Определено, може да се каже, може да видите статистическите данни за това как се увеличил броят на чуждестранните туристи, как е спаднала инфлацията. Хърватия, межди другото, поддържа един доста добър кредитен рейтинг, което води пък до увеличаване на чуждестранните инвестиции. Смятам, че стандарта на живота на гражданите се е подобрил, така че в това отношение тези неща се виждат много бързо и много лесно“.

По думите му на 1 януари 2026 г. няма да настъпи драматична промяна. Но в дългосрочен план ще усетим икономически и материални ползи. „Нашият опит, нашия стремеж е да се възползваме в максимална степен от всички тези ползи, които приемането ни в еврозоната ще ни донесе. В край на краищата, сигурно хората имат своите легитимни основания да се съмняват, но в края на краищата, пък и това е ролята на институциите, на политиците, на медиите да разясняват и да обясняват“, посочи още той. 

Една от ключовите стъпки в прехода е процесът по обмяна на лева в евро. Този преход няма да бъде сложен за гражданите, уверяват специалисти. „Ние нищо не трябва да правим, спестяванията си остават в банките и те автоматично ще бъдат преволутирани. Тези спестявания, които ние ги имаме като граждани и като бизнес, в налични книжни левове, може да ги преволутираме в банките, в пощите“, обясни Методи Методиев, зам.-министър на финансите.

През първите 6 месеца услугата ще е безплатна, от юли 2026 г. е възможно частните банкови инстинуции да се въведат такса, но превалутирането в БНБ ще остане безплатно завинаги. Работещи и пенсионери и ще могат спокойно да посетят пощенски станции или банки, за да обменят своите средства. Над 2200 почтенски станции ще са ангажирани в този процес. Според Закона за вежене еврото в пощите, без предверителна заявка, могат да се обменят до 1000 лв., над тази сума ще трябват между 3 и 5 дни заявка за услугата.

Членството в еврозоната може да окаже и значително влияние върху сивата икономика. „Очакваме в действителност  да има положителен ефект влизането в еврозоната.  Хората, по един или по друг начин, ще се опитат и ще трябва, и бизнесът да преволтират своите наличности – било то в кеш или в банки, така че, със сигурност, те първо ще наблюдаваме ефектите. Това, което се вижда от хърватския пример е, че в действителност,  една немалка част от паричното обращение, всъщност,  е влязла в банките и оттам се е видяло и ефектовата изсветляване на икономиката“, каза още Методиев.

За да се справи с риска от злоупотреби с цените, правителството ще предприеме мерки в три основни направления: информационна кампания, засилен институционален контрол и двойно обозначение на цените. Инстутуциите ще следят изкъсо и дали всичките приходи се декларират.

„Когато говорим за сивия сектор, дадохме един пример за бюти бранша, от 2023 година, когато са регистрирани 12 000 такива дружества на територията на цялата страната, отделно сме идентифицирали още 6500 такива дружества, които под никаква форма не са декларирали тази дейност“, заяви Румен Спецов – директор на НАП.

Призивът на институциите е да се иска задължително фискален бон, независимо какво заплащаме. А при съмнения за нарушения, да се подават сигнали. „Когато тези 5 пръста се съберат в едно, това става юмрук! Никого не плашим, не нарушаваме принципите на пазарната икономика“, коментира Росен Карадимов – председател на КЗК.

При установени нарушения, те могат да достигнат 10% от оборота на търговеца. През следващите години, еврото ще се наложи като важен фактор за стабилността на българската икономика. Същевременно, въпросите за доходите, конкуренцията и инфлацията ще продължат да бъдат в центъра на вниманието.

Как България ще преодолее тези предизвикателства и ще се адаптира към новата икономическа реалност, предстои да разберем.