Според популярната теория всяка звезда в безкрайната Вселена съществува благодарение на баланс между две противоположни сили. Това са силата на разширяването и енергията на натиска. Според квантовата механика ядрените взривове в ядрото на звездата я тласкат към постоянно разширяване, а натискът на гравитацията я поддържа цяла.
Ако силите в ядрото обаче започнат да отслабват, звездата под тежестта на собствената си гравитация започва да се свива, свива, свива докато не изчезне напълно.
Това лято видяхме наяве как процесите в ядрото на управляващата партия и техните партньори започват да губят своята енергия и гравитацията около тях започва да ги затиска. В космологията учените наричат процеса „Гравитационен колапс“. Когато заобикалящата те среда започва да оказва толкова силен натиск, че звездите започват да се губят своята маса, а напрежението вътре в тях расте, ли расте.
Ако депутатите погледнат през прозрачния таван на новата си пленарна зала към нощното небе, вероятно ще посрещнат събитията в нашата страна с повече смирение. И ще се запитат - ние какви сме всъщност? Светим ли като звезди или се превърнахме в бели и кафяви джуджета, които се смаляват, докато престанат изобщо да светят?
Свободните хора обичат да гледат нагоре. Несвободните обикновено гледат в земята. Много от парламентарните умения и рефлекси в последните 10 години бяха загубени. Изчезнаха ораторите, които се сблъскваха, които питаха, отговаряха. Сега лексикално много народни представители говорят като дописници по жълти сайтове и търговци на дребно, ако изобщо говорят.
Но разиграването на целия този цирк, който ще наблюдаваме през следващите месеци, е мазохистичен израз на упорство, което с всеки изминал ден ще коства все повече на довчерашните управляващи звезди, които вече се свиват под натиска на събитията.
Управляващите играят на „Изгубени в превода“ - площадът иска оставките на Бойко Борисов и Иван Гешев, а управляващите им говорят за нова Конституция. Нещо подобно наблюдаваме и в действията на Лукашенко в Беларус.
Теорията на относителността въвежда още един термин. Той се нарича „хоризонт на събитията“. Това е границата във времето, след която процесите не могат да се влияят от външен наблюдател.
Казано с прости думи - това е точката, отвъд която натискът на гравитацията става толкова силен, че преодоляването му е невъзможно.
Точно така се раждат черните дупки.
