С идването на септември, България ще влезе в исторически цикъл, който няма аналог в съвременната ни история. Увеличението на заразените с COVID-19 в региона и в Европа, както и икономическата стагнация, чиито измерения все още са крайно неясни, ще роди непредсказуема политическа атмосфера, която далеч надхвърля евентуалната оставка на правителството.
И тук не става въпрос толкова за протестите, колкото за разнопосочното недоволство, което се натрупа в последните години.
Недоволство срещу управляващите, но и недоверие към парламентарно представената опозиция в лицето на БСП. Десните партии акцентират върху проблемния, според тях главен-прокурор, който в момента е нещо като универсален дразнител за голяма част от обществото.
Проблемите, които се натрупаха в последните години, са много по-дълбоки и по-трудни за решаване. Битката за повече почтеност и скъсване на икономическите зависимости на политиците, преминава през пречистване. Това пречистване се очаква от съдебната система, но когато тя не работи или голяма част от обществото се съмнява в нейната почтеност, тогава има риск от фасадни действия, които няма да донесат желаните резултати.
В своята нова книга "Главните прокурори", Анна Заркова цитира покойния юрист Димитър Гочев, който казва, че решението е в хората, а не в законите. "Факт ли е, че Главна прокуратура в България става политически играч? Факт е. Защото главният прокурор може да открие и закрие разследване срещу всеки политик във всеки политически момент - споделя Гочев на Анна Заркова.
В този смисъл, проблемите, които са на дневен ред в момента не са нови. Те са стари, колкото българския преход. Ако приемем, че прокуратурата не може да се контролира, тогава, както става ясно в тази книга, поведението на прокуратурата ще зависи от характера, светоусещането, смелостта, страховете, амбициите или зависимостите на този, който я оглавява. А когато това се случва, е проблем, защото нито една институция не трябва да приема образа на характеропатията на нейния ръководител, независимо как се казва той.
Протестите раждат емоции и канализират емоции. Но лично аз нямам търпение най-после да видя истинска визия за реални промени, които да доведат поне до по-ясен регламент в работата на властите. До този момент имаме много думи, много фрази през годините, но никакви реални резултати.
Въпросът е дали ще стигнем до тези промени и тези резултати, преминавайки през период на хаос, или ще канализираме неприемането на този стил на управление в нещо градивно. Аз лично съм далеч от мисълта, че всички са маскари. Това е оправдание за гражданска пасивност и едно от най-вредните твърдения в годините на прехода. Това твърдение означава приемане на политиката като политиканстване, в резултат на което животът се превръща в живуркане.
Преди повече от 100 години Стоян Михайловски, който остава в историята като един от най-блестящите юристи, най-острите журналисти и най-сетивните политици казва: "Институциите на един народ са неговото нравствено-духовно облекло.".
Да, институциите винаги са били огледало. Но там не се оглеждат нашите лица, а нашият дух.
