Докато България се разтресе от протести, европейските лидери се събраха, за да обсъдят как ще се разпределят 750 млрд. долара, с които Европа ще омекоти кризата, причинена от коронавируса.
Среща без ръкостискания, първа по рода си от четири месеца. С маски, но и с остри разговори, в центъра на които стоеше въпросът по какви критерии ще се разпределя тази безпрецедентна сума. Каква част ще се отпуска като нисколихвени заеми? Колко милиарда ще са под формата на безвъзмездна помощ? Koй колко ще даде и колко ще получи?
Българският премиер отиде с надежди за добри новини, на фона на антиправителствени протести, в които хиляди скандират срещу корупцията, потъпкването на върховенството на закона, срещу прокуратурата и политическите зависимости. На площада има много хора, за които Европа не е далечна и абстрактна, защото много от протестиращите я познават добре. Те учат в Лондон и Берлин, Хага и Амстердам и на висок глас казват, че вече е време България да заприлича поне малко на тях.
Австрия, не иска тези пари да бъдат предоставяни безвъзмездно. Холандците пък настояват за право на вето върху сумите ако страните-получателки не правят необходимите реформи във финансовата сфера. А шведите и датчаните, заедно с австрийците и холандците искат да обвържат фондовете с върховенството на закона. Стара идея, появила се в европейския парламент преди повече от година, и възприета от комисията като „пари срещу законност“.
Тук едно лирическо отклонение. През XVI в. и XVII в., когато Испания колонизира четвърт от света след настъплението си към Южна Америка и разрушаването на империите на инките и на ацтеките, холандците са тези, които успяват да пробият в „Новия свят“ основно поради една причина – те винаги плащат кредитите си навреме.
Холандските компании получават и връщат пари срещу железни правила, спазвайки всички условия и срокове, което се превръща в част не само от народопсихологията им, но и от начина, по който гледат на парите. Това прави далеч по-малката от Испания, Франция и Великобритания Нидерландия основен конкурент на големите в доминацията на света във времената на европейското колонизиране на планетата.
Не случайно ви казвам това. В момента, освен вътрешнополитически, българското правителство става особено уязвимо и на европейската сцена. Ако големите смятат, че източноевропейските страни не изпълняват ангажиментите си, свързани с върховенството на закона,
Борисов има още един проблем. А обвързването не само на помощта, но и на планираните европейски средства от фондовете с проблемната правосъдна система у нас, е убийствено за управленската върхушка в София.
Но от друга страна, това е и шанс. Ако има държавни лидери, които казват, че не могат да обяснят на своите сънародници защо да дават пари, които има опасност да потънат в нечии източноевропейски джобове, тогава може би ще спрем да слушаме оправдания, че ние се борим за върховенство на закона, но лоши олигарси се опитват да ни компрометират.
Тази мантра вече се изтърка по адрес на Унгария. А и европейските лидери не искат нов Орбан или нов Качински, особено след победата на Анджей Дуда в Полша, след предизборна кампания, в която се говореше повече за хомосексуализъм, отколкото за икономика или законност.
Тук става въпрос за много пари. И страните като Нидерландия ще използват всичко лостове, за да принудят отново бягащите по тъч линията държави да погледнат по-сериозно към проблемите, които така и не решиха през годините. Докато Европа беше в растеж, парите имаха различна стойност и брюкселските бюрократи можеха да си позволят и леки компромиси пред критериите за изразходване. Но в този исторически момент, при повсеместен срив на икономиките, всеки евро цент ще има съвсем различна цена. От вчера София би трябвало вече да знае това...
