Само до преди няколко дни шансът днес да коментираме нов кабинет беше голям. Всичко изглеждаше готово – предложението за министри щеше да дойде от ГЕРБ, а подкрепата основно от ДПС.

Търсеха се още гласове, което роди много съмнения. Отцепници от други партии ли ще бъдат изнудени или напазарувани? Игра с кворума ли ще има? Или ще се появи подкрепа, която да е автентична, по убеждения?

Политици, анализатори и наблюдатели чертаеха различни сценарии.

Човешкият ум обаче е устроен по малко по-различен начин. Когато гледаме на събитията през призмата на миналото, веднага навързваме знаци и процеси, които ни помагат да си обясним , защо нещо се е случило по начина, по който се е случило.

В този смисъл, думите на почетния председател на ДПС Ахмед Доган в ранните часове на изборния ден се оказаха знакови. Пред репортер на „Дневник“, малко преди да гласува в столично училище почетният председател на ДПС заяви: „На този етап не виждам трайна формула за управление на страната“.

Това беше първият знак към актива и депутатите на ДПС. Вторият знак дойде в деня на гласуването през Рамадан Аталай. Всички видяхме какво последва. Само за няколко часа настоящият съпредседател на ДПС Делян Пеевски остана без една трета от парламентарната си група.

Това не само, че не се беше случвало в Движението, но не се беше случвало на нито една партия в историята на българската демокрация при толкова важно гласуване. Много политически формации са се цепили, но не и по този начин.

Каква ще е съдбата на ДПС, нейните ръководители и бизнес крила – тепърва ще разберем. И този процес ще става все по-ясен и все по-публичен.

Версиите и тук са различни – или ще станем свидетели на разцепване, грозна битка между почетен и назначен съпредседател, или ще има преговори за мир. Но както знаем и от войната в Украйна – много зависи от това, коя страна какви предварителни условия поставя за начало на преговорите и кой с какви оръжия разполага за натиск, за да бъдат приети условия.

Историята показва, че във военното дело, както и в дипломацията, мирните преговори започват непосредствено преди обявяването на капитулация на едната от воюващите страни. 

Много е вероятно да станем свидетели и на нов момент – опит за съставяне на правителство, каквито заявки виждаме в последните 24 часа. Но е много вероятно през есента да се гласува за седми път. Но тъй като отново като мантра започва да се повтаря думата „евроатлантизъм“ – по начин, по който тя тотално се компрометира, си мисля, че Русия не печели, защото България нямало да има „евроатлантическо“ правителство.

Стратегията и на нашите американски партньори да работят с всеки, който се закълне с „честна евроатлантическа“, също е доста сгрешена.

Не е достатъчно да кажеш трижди по новините: „Евроатлантик съм. Евроатлантик съм. Евроатлантик съм“. Русия печели винаги там, където няма независима съдебна система, където правораздавателните органи се използват за репресии, а корупцията се е пропила във властта, институциите и обществото. Всеки корумпиран е зависим, а зависимостта му може да се предава от човек на човек, организация на организация и държава на държава. Днес е зависим от едни, утре – от други.

Но най много губи България – от слабата държава, слабите институции, зависими регулатори, безличните служебни правителства и всеобщото усещане, че всеки може да прави каквото си поиска.

От това очевидно искаха да спечелят и други държави, без да се интересуват особено какви вреди нанася това на обществото. Единственото важно е какво печели или губи България. Защото това е нашата страна и ние и нашите деца живеем и ще живеем тук.

Тънки политически сметки белязаха хрониката на едно предизвестено пропадане. Още един лист от календара на битието на политическите лидери, които получават поредното доказателство, че тяхното време може би свършва. И не заради изборния резултат или гласуването в Народното събрание.

А заради вече хроничната им невъзможност да убедят обществото в добрите си намерения и истинска визия за България. Визия, различна от всички тези характеристики, които направиха българските институции толкова слаби, а голямата част от обществото – толкова отвратена.

Продължи да четеш