Имаше една красива теория, че колкото повече информация има, толкова по-добри ще стават обществата. Писателят Ноа Харари нарича тази теория „наивистична“ и я отрича. Не защото не е вярна сама по себе си, а защото човешката природа е устроена така, че всяка промяна да изисква определено време за адаптация.
Не. Обществата не стават по-добри. Стават по-радикализирани и разделени.
Всъщност, преди година шефът на „Фейсбук“ Зукърбърг каза на света какво ще се случи с всяка следваща тема, която ни разделя. Малко след смяната на администрацията в Белия дом, той съобщи за промяна в алгоритмите така, че да получаваме още повече, цитирам „персонализирано политическо съдържание“. Забележете – „персонализирано“ съдържание, и то политическо – доставяно мигновено, за всеки. Както се казва – кой на каквото вярва, такава информация ще получава. А другите – тяхната версия на истината.
Когато политическото съдържание стане „персонализирано“, тогава всичко става много лично и пали страстите. Този филм не просто вече сме го гледали, а сме участвали в него. На европейско ниво това се случи преди 10 години с мигрантската криза.
През 2011 г. прекарах известно време с американската армия в Афганистан. В тази изстрадала страна, водеща война от 40 години със себе си и с другите, имаше остър недостиг на стоки от първа необходимост. Но имаше четири мобилни оператора – с един повече от страни като България.
Очаквано, повечето абонати бяха с предплатени карти, защото нали не си представяте, че в държава, в която повечето улици в градове и села нямат имена, някой ще изпраща месечни сметки. Но хората и в най-отдалечените места, където нямаше течаща вода, имаха достъп до мобилен интернет. Бавен, но достатъчно добър, за да им позволи да видят „другостта“. Да осъзнаят, че има и друг свят – мирен, по-богат и безопасен. Така милиони тръгнаха към Европа със смартфони в ръце, а Старият континент, намиращ се в средата на земното кълбо беше залят от мигранти. Правителствата започнаха да падат тук и там, а националистическите формации получиха гориво за бъдещия си политически скок.
Знам, в момента тази причинно-следствена връзка ви звучи леко опростенчески, но помислете върху този аспект на мястото на технологиите в живота ни. Не, технологиите не предизвикаха миграцията, предизвикаха я войните, тероризма и икономиката. Но те я направиха по-видима, координирана и възможна.
Последният глобален сблъсък избухна с началото на епидемията от COVID-19. Роди се антиваксърското глобално движение, което след това се модифицира в различни разклонения на скептицизма към науката и либералната политика в света. Златно време за социалните мрежи. Колкото повече гняв, толкова по-големи печалби.
В този смисъл – всяка нова война, катастрофа или трагедия е добре дошла за мрежите. „Персонализирано“ ще се подковем с нашите вярвания и влизаме в новата битка с еуфория и възхита от собствената си непогрешимост.
Усещате го, как все повече хора започват да се държат все по-радикално и категорично, дори и по теми, които нямат еднозначен отговор. Обществените реакции след криминалният случай в Петрохан и Околчица са доказателство.
В българската история през годините сме се делили по най-различни поводи.
Имали сме „звенари“, „николапетковисти“ и „димитъргичевисти“, „стамболовисти“, монархисти, „тесни и широки социалисти“, „демократи“, „комунисти“… След Петрохан се появиха и „калушевисти“ и „антикалушевисти“…
Превъртяхме играта.
Все по-често да си умерен или да не си заклеймяващ и истеричен се възприема като слабост, защото не се вписваш в матрицата на гнева.
Много хора си мислят, че така се прави и политика в момента – опиянени от лайковете на „персонализираното“ политическо съдържание, без да си дават сметка, че те са плод предимно на алгоритмите, раздухващи кълбата им дим към небето на емоциите. И се държат като шаманите на хълма – леви, десни, средни, тесни.
Но както гласи онази древна източна поговорка „Нищо ново под Слънцето“. И това ще мине. Въпросът е докъде ще ни заведе всичко това. Свят, в който вече умереността е недостатък, а всяка тема е повод за нова и нова битка. На умерения вече все по-рядко се гледа като на разумен. И все по-често като на аутсайдер. На фона на среда, в която всички са срещу всички.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
