Изпращаме една година, която най-вече промени представата ни за време и пространство. Време, което сякаш течеше по-бавно и в същото време пространство, което ни засмукваше като вихър. Година като на филмова лента, която тече на забързани обороти.
Година, в която по-рядко се виждахме, но усетихме любовта помежду си по-силно. Година, в която осъзнахме значението на думи като „липсваш ми“, „как си?“, „бъди здрав“ и „всичко ще бъде наред“.
Това беше година, в която моят дом стана наистина „моята крепост“, а част от нас се превърнаха във воини на живота.
Година на объркване, но и година на надежда. Година на притеснение, но и година на сила. Година на страх, но и година на героизъм. Година на съмнение, но и година на много силна вяра.
На този фон, информационният вихър ни въртеше като торнадо. Новините ни заливаха като развълнувано море, в което търсехме своите сламки спокойствие, за да не се удавим психически.
Само си замислете за миг – първата вълна, изпращането на толкова много талантливи хора, които вече не са сред нас, взривът в Бейрут, който почти срина целия град, протестите у нас, протестите по света, политическите драми, скандалите, изборите в САЩ. Все новинарски събития, които в нормална ситуация биха ни изглеждали близки, сякаш случили хей сега, преди толкова малко време, но в този вихър изглеждат като неща, случили се преди цяла година.
До следващото цунами и до следващото завъртане на торнадото. Тогава, за да не прегрееш тотално си казваш – стига, забави, поспри, не скролвай. Забрави за „Фейсбук“ за малко. Говори с думи, вместо със знаци, казвай как се чувстваш на глас, а не в емотикони. Поздрави лично, а не изпращай съобщение.
2020 г. ни даде много знаци, че нещо в нас се скъса, просто малко трябва да забавим темпото. Закъде си мислим, че бързаме? За какво ламтим? По какво толкова много спорим и се разделяме? Нима ако живеем в сгрешено усещане за време и пространство, в което всичко отлита като миг, заради изпълненото със събития и емоции пространство, се заблуждаваме, че и животът няма да отлети просто така?
2020 г. ни даде много уроци, че винаги последното убежище на всяко човешко същество е надеждата в утрешния ден. Искрено ви желая това – надежда, че 2021 г. ще е изпълнена с надежда.
