Дами и господа,
В книгата „21 урока за 21 век“ Ювал Харари казва, че човечеството се учи от истории, а не толкова от цифри, данни и таблици. Човекът е устроен така, че да помни историите. Колкото по-опростени са те, толкова по-лесно преминават през времето и се помнят от поколенията.
През 2020 г. коронавирусът ни разказваше своята история. В нея има елемент на стрес, страх, недоволство, обедняване. Имаше и много геройство. От страна на медицинските работници, учителите, които се сблъскаха челно с опасността и на всички хора, независимо дали вярваха или не в сериозността на ситуацията.
Дойде време, в което би трябвало да загърбим старите спорове, защото колкото по-бързо излезем от тази ситуация, толкова по-щастлив ще е краят на историята, която разказва нашето объркано време.
Нито едно голямо откритие в модерната човешка история, което революционно е променило света и живота ни, не е направено само от една компания или корпорация. Винаги е имало партньорство между държавата и учените. Като започнем от раждането на интернет, от нуждата да се обменят данни между компютри в различни точки и стигнем до ракетите на Илън Мъск, който си партнира с НАСА.
Както отбелязва „Ню Йорк Таймс“ през седмицата на правителствени разработки дължим проводниците, радарите, джипиесите, сателитите, плоските екрани на телевизорите в домовете ни, дори микровълновите печки и толкова други неща.
Същото се случва и с ваксините.
Защото години наред същите тези компании разчитаха на милиарди долари държавно финансиране за генетични проучвания, чийто резултат днес виждаме в новите ваксини. Не – те не са създадени за девет месеца. РНК ваксините са плод са на години проучвания и милиарди публични средства.
Според списание „Икономист“ един от всеки трима французи в момента смята, че като цяло ваксините не са безопасни. Пригласят им италианци и британци. Процента на скептиците в Европейския съюз в момента средно се движи между 35 и 45% от хора, които казват, че няма да се ваксинират срещу COVID-19.
Готовността да приемеш ваксина в толкова драматичен момент от човешката история е свързана най-вече с две неща. Вярата в обкръжаващия те свят и доверието в собственото ти правителство и институции. Във Франция например исторически индивидуалната свобода е издигната на пиадестал. Тя идва с революция и рязане на глави на гилотина, така че отказът от ваксинацията може да се разглежда през призмата на отнемане на свободата да избираш.
В нашия регион е по-различно. Наследството от комунизма, когато обществото беше откъснато от света и живееше в постоянен страх от насаждани външни заплахи, много хора приемат ваксините именно като външна заплаха – изфабрикувани от някакъв елит, група хора, външни за нашата реалност. Този малък елит на избрани, отново идва от „Запада“ и заплашва всичко и всички, с цел да ни контролира. Или както казва Валери Божинов – „Вземи тоя COVID. Деветнайска“.
Като цяло убеждаването на хората да се ваксинират ще е сложен процес. И това няма да е само български патент. През следващите месеци ще станем свидетели на поредния глобален спор, в който дейно ще участваме. А времето ще продължи да разказва своята история. В нея има елемент на стрес, страх, недоволство, недоверие. Много ми се иска обаче към цялата тази поредица от думи да добавим и още една. Надежда. Tя зависи обаче от чувството за отговорност и усещането за общност на всеки от нас.
