България се разтресе. Очаквано, напрежението, което се натрупваше дълго, започна да избива, а кризата с коронавируса само ускори процесите. В момента властта допуска няколко стратегически грешки.
Да опаковаш хората на площада под знаменателя „поддръжници на Радев“ или „фенове на БСП“ на Мая, или платени от Божков - още повече подхранва недоволството на онези, които на глас заявяват, че им омръзна да бъдат лъгани. Сред тях има всякакви хора, а етикетите ги радикализират още повече.
Не че няма такива, които се опитват и ще се опитват да се възползват от недоволството на хората, но да си мислиш, че това е основната причина за събитията, говори за загуба на връзка с реалността. Битката не е премиер срещу президент. Това е само повода - Casus Beli.
В този смисъл, новината, че България е приета в чакалнята на еврозоната не може да е спасителен пояс за правителството и малцина в днешната ситуация биха се трогнали. От историческа гледна точка - чакалнята добре я познаваме. Младостта на родителите ни премина в „Чакалнята за демокрация“. А нашата зрялост си тече в „Чакалнята за справедливост“. Откакто се помним сме в чакалнята за по-високи доходи, след като през годините сме минавали през „Чакалнята за нови спасители“. Няколко пъти.
Властта трябва да разбере, че на подсъзнателно ниво думата „чакалня“ не звучи впечатляващо. Чисто статистически икономиката в света работи на тримесечие. Тогава големите компании, работодатели и чуждестранни инвеститори разбират точно колко се с свил бизнесът им през изминалия период. В началото на юни те тепърва видяха обективната картина за март, а в края на септември ще разберем какво се случва в момента.
Тогава ще чуваме новини, че корпорацията X съкращава 25 000 служители в пет държави, корпорацията Y закрива 10 завода и оставя без работа 17 000 души. Банката Z отписва еди колко си милиарда от капитализацията си. В цяла Европа ще започне обедняване на средната класа, която носи икономиките на гърба си. България няма да направи изключение.
В този момент правителството, ако оцелее до тогава, ще се сблъска с истинските проблеми в потенциала за масови протести. Затова е толкова важно кабинетът да спре да дразни онази част от обществото, на която им е омръзна профанизирането на реалността около нас. Ако дразниш активно работещите хора, които носят на гърба си икономика с неясно бъдеще, докъде можеш да стигнеш? Това не е жълт вестник, в която да клепаш инакомислещите, а сериозно пропадане.
Истината е, че ние не знаем какво ще се случи в България и колко дълбок ще е хаосът през есента. И всички заедно ще сме в този хаос - няма значение кой симпатизира на ГЕРБ, БСП, Христо Иванов или някой друг. Всички. Заедно.
България се приближава към своя исторически катарзис. Дори и събитията, които се разгарят в последните дни временно да утихнат, процесите са необратими. Всеки политически катаклизъм се определя и от хаотични събития, които на пръв поглед може да са дребни или случайни, но на фона на тежки зависимости и сложни обвързаности, могат да предизвикат генерални промени.
Тогава ще видим и дали са прави онези герои от „Игра на тронове“, които казваха, че „хаосът е стълба“. Или ще продължим да си седим в „Чакалнята на живота“.
