Историята ни показва, че светът се движи напред благодарение не толкова на сложни системи, операции, статистики и таблици, а на една специфична психологическа нагласа на всеки човек. Това е "вярата в утрешния ден". Вътрешното убеждение, че утре животът ще е по-добър, е горивото в двигателя на икономиката, на банковото дело, но и в развитието на всяко общество. "Вярата в утрешния ден" е определяща за начина, по който обществото ще се съвземе след криза или ще се държи по време на криза.
Предприемачът тегли кредит, защото има бизнесплан, за който вярва, че в бъдеще ще е печеливш и ще може да върне парите на банката, който ще достатъчно да разшири бизнеса си и да наеме още работници. Младото семейство си купува апартамент със заем, защото и мъжът, и жената вярват, че доходите им ще са достатъчни, за да го изплащат и да живеят. Студентът си взима компютър или телефон на изплащане, започва да живее под наем, защото вярва, че ще си намери работа. Всеки кредит се основава изцяло на оптимистичния поглед към това, което предстои.
Разколебаването на тази нагласа има дълбоки последствия. Защото, ако вярата в утрешния ден бъде заменена със страх от бъдещето, тогава икономиката се свива, хората спират да харчат парите си, в резултат на което бизнесът започва да страда и се стига до загуба на работни места. Постъпленията от данъци намаляват. Това още повече стяга примката около икономиката, която навлиза в спирала на пропадане - ще започне да се задъхва и пенсионната, и социалната система, и здравеопазването. Тогава вярата в бъдещето и страхът от бъдещето отстъпват място на гневът от настоящето, което освен икономически, има и чисто политически последствия.
В момента светът, Европа и България преминават през изключително объркан и неясен период. Част от нас вярват в бъдещето, други се страхуват от бъдещето, но все повече се гневят. За да бъде овладян този гняв, все по-малко правителства ще налагат каквито и да е ограничителни мерки, свързани със заразата от COVID-19, докато всички тайно се надяват науката да намери решение на проблема.
В момента състезанието на учените е на живот и на смърт, но е и въпрос за трилиони долари и евро, защото освен здравето, трябва да бъде спасена и икономиката, както и институциите, които също са заплашени да рухнат като пясъчни кули, ако вярата в бъдещето отстъпи на страха и гнева от настоящето.
В този смисъл, липсата на истински дебати за икономиката, здравеопазването, доходите ни и евентуалния план как ще защитим населението и финансите при различен развой на ситуацията, може да задълбочи ударите от епидемията.
Особено сега, когато вярата в утрешния ден е сериозно разклатена. Ако тя продължава да се разклаща, можем да станем свидетели на исторически катаклизъм, който ще промени всичките ни представи за отношенията власт и общество. А такива неща обикновено се случват внезапно и бързо.
