Седмицата беше драматично сложна за света. Съединените щати и Иран размениха военни удари, като първите убиха високопоставен военен, а вторите отговориха така, че да не предизвикват повече първите. Иранска ракета обаче свали пътнически самолет, почерняйки над 170 семейства. Трагедия, която предизвиква гняв и към двете страни в конфликта, които в момента се опитват да го деескалират. 

Трилърът "САЩ-Иран" има привидна страна, в която е пълно с остра реторика и взаимни закани. Но има и задкулисна страна, която се развива в европейските столици, през скъпите ресторанти на Дубай и банките в Бейрут и Швейцария. Драмата далеч не е приключила.

Седмицата беше особено сложна и за българския премиер Борисов. Само в рамките на 12 часа той трябваше да чуе с ушите си, че американците са против "Балкански поток" и да завърти крана на "Турски поток" с турците и руснаците. Борисов се опитва да маневрира във все по-сложна за маневриране среда, което може да има две напълно противоположни последствия.

Или да се приближи повече и до доверието на руснаци и американци, или да започне да губи доверието и на руснаци, и на американци. За Вашингтон "Балкански поток" си е "Турски поток", но със сменено име и още една тръба. За руснаците, това са два различни проекта, които започват извън Европейския съюз и минават през Европейският съюз. За България също това са два различни проекта, част от по-голям регионален газов хъб, по който ще тече и неруски газ.

Къде се къса тази комуникация? Трябва да има изясняване на понятията  - това едно и също нещо ли е или са две различни неща? И чак след това да анализираме - какво ще спечелим ако изгубим доверието на едните, или на другите. Доколко в икономиката има политика и доколко в политиката има икономика?

Това е важен въпрос, защото всяка сериозна външнополитическа позиция трябва да се основава на вътрешна стабилност. Само вътрешната стабилност открива картите за силна игра на международната сцена. Българската вътрешнополитическа реалност в момента е много податлива на външни ходове и влияния, което е пасив на масата за преговори. Арестът на Нено Димов също дойде в най-неподходящия момент за българското правителство, посред тази сложна маневра.

На вътрешния фронт се отварят язви, които ще костват много на Борисов.

Българският премиер в момента се нуждае от конкретика - без увъртания да заяви ясно - какво изграждаме и какво ще спечелим. Защото в момента сметките са доста сложни и неясни, а явно американците не разбират българските мотиви. Или се правят, че не ги разбират, което е едно и също за София.

Въпросът е: Дали и руснаците започнаха да не разбират българските планове, или ще се правят, че не ги разбират? Защото тогава ходовете пред българското правителство навън ще са много по-ограничени, а ходовете вътре ще станат почти невъзможни.