Дами и господа, започваме с един здравен съвет. Моля ви, не дишайте нито райски, нито руски газ. И в двата случая е опасно за вашето здраве. Едни дишаха и така се замаяха, че още не могат да разберат в коя година живеят. Държат се като "напръскани" - децата им на Запад, учат, работят, разказват им за света, те им говорят за Съветския съюз и какво било в Източна Германия.
Странно място е новият български парламент. Вместо изборите да му избодат очи, му изписаха Вежди... Рашидов. Ще се карат, ще си крещят, накрая вероятно пак ще ходим да гласуваме.
От толкова честа употреба машините за гласуване станаха като дисплея на смартфона. Все го бършеш и все мазен. Сутрин отваряш фейса, за да видиш как политици броят лайкове, редом до обичайните дози пропаганда, възхваляваща миналото, като път към бъдещето.
Депутатите се скараха още преди да се съберат дали да канят Митрофанова. При положение, че в целия ЕС никой не кани руски дипломати на церемонии, нашите заспориха по тема, която не би трябвало да я има. Тръгнаха да канят и Зеленски, ама без да го питат дали той иска. Сякаш в момента на този човек не му се налага да брани държавата си, а е нещо като аниматор на детски рожден ден. Обадиш му се и дойде. Евроатлантическа му работа по български.
Между другото, евроатлантическите ценности вече се превърнаха в най-насилваната фраза, редом до словосъчетанието "национален интерес", което кандидатите изтъркаха само за няколко месеца. Прочели "Специална операция и мир" на Толстой и вече са класици. И те полудяха от толкова кампании. Дали им останаха компромати поне за още една?
Като в машина на времето сме. По радиото се чува - Вдигни очи, виж този свят и следите в небето. Кемтрейлса от поредния заминаващ от България пътнически самолет, пълен с бъдеще. Ами нашият самолет? Пътниците намаляват, но поне пилот има. Така че, затегнете колана. Време е за приземяване.
