Какви да са правомощията на държавния глава? Това е един от най-сложните въпроси, които българските законотворци трябвало да решат в свободна България.
В Учредителното събрание се разразила истинска драма около въпроса – силен княз или силен парламент.
Гърците решили този проблем много бързо, канейки на трона си 17-годишния принц Вилхелм Датски, който като крал приел името Георгиос I Гръцки и получил от кралица Виктория Йонийските острови и Корфу, които по онова време били британски протекторат.
Свързана новина
Но ние, българите? Колко власт да дадем и на кого?
Умни хора били първите български законодатели. България определила първо колко власт ще има владетелят и едва след това пристъпила към избора му.
Русия настоявала за по-силна княжеска власт, но мнозинството депутати искали по-либерален режим. Конституцията спряла по средата – либерална за времето си държава, но и силен княз, който да присъства и в трите власти с правомощие да назначава и уволнява министрите.
Това заложило бомба със закъснител, защото не ставало ясно чия воля е по-висша.
С идването на демокрацията пред българските законодатели стоял същият въпрос. Какви правомощия да има президентът?
Свързана новина
Да, щял да се нарича „държавен глава“, но да не си мислел, че ще е нещо като княз или цар. Времето на монархиите било минало отдавна, а всяка концентрация на много власт в ръцете на един човек или малцинство напомняла за тоталитарната система, която тъкмо сме били отхвърлили.
Към 1990 г. страхът от това бил толкова голям, че първоначално президентът не се избирал от народа.
На Кръглата маса формулирали, макар и доста общо, неговите правомощия – „да олицетворява единството на народа; да представлява държавата пред света; да бъде главнокомандващ; да назначава правителството, но не като княз, а след като то получи одобрението на парламента“.
И за всеки случай първоначалният компромис бил президентът изобщо да не се избира пряко. После решили обратното – да се избира от народа, но с все същите ограничени правомощия.
Но президентът ставал силен, когато парламентът ставал слаб. Неговото време идвало, когато в страната настъпвала парламентарна криза.
Това властово равновесие съществуваше чак до наши дни, когато парламентарното мнозинство се запитало: „Какво правим, когато президентът започне да управлява дълго през служебни кабинети заради хронично слаб парламент?“.
Свързана новина
Така през декември 2023 г. се случило новото орязване на правомощията на президента. С конституционно мнозинство в 49-ото Народно събрание му измислили „Домова книга“ от позиции, от които да избира за служебен премиер, но проблемът бил, че повечето от тях били посочвани от парламента.
Така се появил парадоксът – парламентът, който не е успял да състави правителство, запазвал влияние и върху правителството, което идва след неговия провал.
В този смисъл е много странно, че с наближаването на президентските избори дебатите за правомощията на президента тотално отсъстват от дневния ред – и на кандидатите, и на партиите, и на политиците, и на обществото.
Ще може ли отново президентът – едната от двете национални институции с пряк мандат от народа, наред с парламента, сам да избира служебния премиер? Трябва ли отново да се разпуска парламентът, когато се провали да излъчи правителство?
Свързана новина
Или мнозинството в момента, което толкова много критикуваше орязаните правомощия, сега постъпва точно обратното на предшествениците си в Учредителното събрание и чака да види първо коя ще е личността, за да реши какви да са нейните или неговите правомощия?
Това е особено актуално не само в деня на българското Съединение, но и в дните на предстоящата кампания.
Не кого избираме, а какво всъщност избираме и все този стар въпрос: колко власт да му дадем?
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
