В сряда вечерта българската държава и българското общество получиха "писмо от Америка". То бележи края на дипломацията на Съединените щати по теми като корупция, зависимости и върховенство на закона. Ред е на директните действия, в което с пръст са посочени несъвършенствата, за които всички говорим от години. "Писмото от Америка" си има конкретни адресати. Но големият получател сме всички ние.
Страната ни винаги е била важна на европейската карта, независимо, че много обичаме да се самобичуваме колко сме малки и незначителни. Колко сме изостанали или несвободни. Това никога не е отговаряло на истината и освен комплекси, е оправдание за пасивност. В исторически план, всяка национална катастрофа и политически катаклизъм е ставал в резултат на моментната геополитическа атмосфера в съответния времеви период.
Ние може да не се интересуваме от света, но той винаги се е интересувал от нас. Никога не забравяйте, че всяка голяма промяна или събитие в историята на България е била подтиквана отвън. От Освобождението до идването и съответно падането на комунизма. И "писмото от Америка" с посочването на търговците на влияние - Божков и Пеевски, заедно с останалите четирима, го доказва.
Както отбеляза "Политико" през седмицата, тoва толкова директно действие на американците е знак и към Европейския съюз, и неговата неспособност да влияе на процесите в страните, които изпитват хроничен недостиг на справедливост и правосъдие. Toва показва неадекватността на Брюксел, който не може да наложи своите "общи правила" нито в Унгария, нито в Полша, нито пък в България. Европейският съюз, който раздава своите фондове чрез толкова усложнени процедури и непрозрачни механизми, че хиляди станаха милионери с европари, а всеки трети земеделец е с "Майбах". С цялото си уважение към българските земеделци. Но не и към техните кохезионни евро-автомобили.
Посочването на българските "търговци на власт" през седмицата на макрониво е фрагмент от по-голяма картина и една ескалираща геополитическа битка, в която хора, които ни изглеждат силни на локално, местно ниво, се оказват просто пешки на голямата дъска на все същата партия шах, в която Изтока среща Запада. Локалните играчи, които на голямата сцена нямат ходове. Както казват геймърите - "Братле, те просто са на две кръв" в тая игра. Но обществото ни така и не успя да се справи с тях през годините. Научавахме тайните им чак, когато се караха един с друг и започваха да се атакуват, защото не можеха да разделят властта, с която търгуват. Затова проблемът мина на друго ниво - като в игра, на всяка следваща стъпка босът е по-труден за побеждаване. Е, жетоните свършиха.
Ако погледнем на американските действия между редовете, ще осъзнаем и още нещо. Не случайно към България са насочени "най-масираните" еднократни мерки в историята на акта "Магнитски", като продължение на "мерките със зъби", които бяха анонсирани през февруари 2020 г. Това е демонстрация и, може би, прелюдия към ескалация на санкциите, които вероятно ще бъдат наложени срещу Русия в следващите месеци.
В началото на седмицата руският външен министър Сергей Лавров направи едно на пръв поглед странно изявление, което беше забелязано от малцина извън Русия. Лавров заяви, че "Русия подготвя решение в случай на изключване от международната финансова система SWIFT". И в случай, че се питате - това пък какво значи, през тази система преминава информация за повечето банкови трансакции в долари и евро в света. Това са най-свирепите и най-крайните финансови санкции, които бяха приложени на Иран преди десетилетие, след това и на Северна Корея.
Дали това ще се случи? Ако питате мен - надали. Но само по себе си, повдигането на този въпрос от Лавров показва, че отношенията между Вашингтон и Москва са толкова изострени, че влошаването им е абсолютно непредсказуемо. Тепърва европейската сцена ще се нагледа на брутални сцени, категорични действия и битки, който ще се развиват и на българска територия. Именно тази ескалация седи в основата и на "писмото от Америка" към София. Просто американците ще изкоренят всяка слаба бръмка във веригата, заради собствената си, а не толкова заради българската сигурност.
В "Писмото от Америка", като тънка червена линия преминава местна корупция и руски пари, и опитите за влияние. Разбира се, четем и недоверието към прокуратурата и независимостта и, както и съмнение в капацитета на българското правосъдие да се справи с посочените лица и техните мрежи. Защото когато една система не работи добре, тя е податлива на влияния. Независимо дали вътрешни или външни. Американците не правят голяма разлика - ако държавата е слаба, това е проблем за целия регион и за цялата система на сигурност.
В английския език има осем варианта за край на едно писмо - "всичко най-добро", "най-добри пожелания", "добри пожелания", просто "пожелания", "с уважение", "искрено ваш", на "ваше разположение". Това писмо обаче не завършва с нито едно от изброените. Защото, може би, просто още не е завършило.
