Здравейте, как сте? Предполагам, че видяхте какво се случи през седмицата пред Народния театър. Какво мислите?

Между другото, когато гонели Пенчо Славейков навремето и гласували да му отнемат пенсията, разните политикани сметнали, че той не заслужава да е в България. И Славейков напуснал този свят в едно малко селце в Италия. После години наред се карали как и дали да пренесат тленните му останки в България.

Когато вдовицата на Ботев – Венета, помолила депутатите на новоосвободена България за помощ при отглеждането на малката им дъщеря, те отказали увеличение от 30 на 60 лева месечно. И дори започнали разследване на „материалното ѝ състояние“.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

Това накарало Венета да възкликне публично: „Всички тези временни хора ще измрат и ще бъдат забравени, но моят Христо ще бъде винаги жив и песни ще се пеят за него“. Както знаем всички – така и станало. Никой не помни нито имената на гласувалите депутати, нито техния завет.

Затова, моля ви, особено в момент на перманентна политическа кампания, в каквато са сегашните политикани, чиито имена може би няма да помним след време, имайте едно на ум, когато някой се опитва да свири на най-лесно възпламенимата струна, каквато е българската история с всичките и драми, трагедии и героизъм. Имайте едно на ум за техните мотиви и цели.

Алеко Константинов пише „Бай Ганьо“, но не със симпатия, а със скрита ярост, само както много талантливия човек може да го направи. Именно затова произведението е толкова ценно. За да знаят поколенията след него, какви не трябва да бъдат.

Алеко пада убит едва на 34-годишна възраст. Знаете, че у нас често се делим. Запад-Изток и тръмп-мръмп, но класическите разделения обикновено са свързани със спор за имот. Брат с брата цял живот не си говори заради делба. Възможно е и син на баща си да посегне.

Така се случва и с Алеко, който просто придружавал негов приятел – депутат, докато преминава през село Радилово с файтон. Жителите на Радилово обаче били на нож със съседите си от Пещера заради собствеността върху горите. И споровете им, прерастващи в кървави свади.

Затова няколко радиловци решили да вземат нещата в свои ръце и да убият депутата Такев – приятелят на Алеко. Срещу няколко лева в аванс, през 1897 г. двама радиловци стрелят по файтона с депутата, но убиват писателя. Така Бай Ганьо убива своя създател за шепа жълтици, ако направим тази алюзия с известната илюстрация на Илия Бешков, която виждате зад гърба ми. Това се случва две години след убийството на Стефан Стамболов в центъра на София.

Е, приятели, все още ли мислите, че Бай Ганьо е просто една лека комедия, в която безобидния Ганьо Балкански демонстрира магариите си в политиката и по света?

Нямам представа каква е пиесата на Бърнард Шоу „Оръжията и човекът“. Може да е овехтяла, може да е смешна и духовита – това е въпрос на интерпретация и лично мнение. Но да скачаме само защото някой казал на друг, че в тази пиеса имало обиди срещу България, издава комплекс, описан именно от Алеко преди толкова много години.

Когато попитали бай Ганьо във влака, бил ли се е и той редом до падналите герои край Сливница, той отговорил: „Все туйцък-онуйцък с кръстени ръце не сме седели“.

А Стоян Михайловски, който е написал „Върви народе възродени“, допълва години по-късно: „Колкото по-жестоки са уроците, които българството получава от събитията, колкото по-тежки са жалейките, които постоянно отрупват новата българска история, толкова по-силни биват безсмислените и пагубни писъци на политикантите“.

Ако Михайловски беше чужденец, щеше да бъде заклеймен. Опасявам се, че Алеко – също.

Лично за мен, защитата на българското Съединение край Сливница е най-бляскавият епизод в новата ни история. Представете си българската армия, предвождана лично от своя млад, ненавършил още 30 години княз Александър Батенберг, който е и последният европейски монарх, който влиза лично в битка...

Около него са подредени войните от личния му полк – с униформите, които днес носят гвардейците пред президентството. Колко героизъм има в тази битка и колко тъга в думите на Вазов в „Новото гробище над Сливница“: „И те за теб достойни, майко бяха...“.