Тази седмица правителството представи мерки за борба с инфлацията и поскъпващия живот. Според мнозина анализатори тези мерки няма да понижат инфлацията, а ще я покачат.
Защото изливането на още и още пари в системата означава запазване на нивата на харчене при поскъпване на суровините и транспорт на стоките. Ако един контейнер със стоки от Китай се транспортираше за 2 хил. долара преди COVID кризата, днес транспортът му приближава 20 хил. долара.
Ние в момента, не само в България, купуваме стоки, които се произвеждат с поскъпващи материали, на поскъпващи цени, транспортът им е все по-скъп, а търсенето остава високо.
Затворен кръг, който не може да се пресече с изливането на още обезценяващи се пари. Тази политика, която в момента България, а и цяла Европа следва, прави цели отрасли зависими и направо пристрастени към държавната помощ. В резултат на това постигаме ефект, свързан с временно поддържане на някакъв баланс с лоша перспектива.
Баланс, който е толкова крехък, че ще изисква още и още държавна помощ за всички и по всяко време, на фона на поскъпващ живот и растящо недоволство.
Представете си го като инфекциозно заболяване, което лекуваме с аналгин. За малко сваляме температурата, за да я вдигнем отново.
Защото купувайки още и още, изливайки още и още пари, цените ще растат още и още. Системна грешка, която започна от САЩ и решението им да наводнят финансовата си система с милиарди, които да раздадат под формата на помощи, при фактически спряло производство и вериги за доставки по време на „голямото COVID затваряне“.
На този фон Европа не показва особена креативност как може да се справи с инфлацията, която вече надхвърля 20% в Естония и е близо 15% в Чехия, България и Полша.
Консуматорската култура в най-богатият континент ни постави в ситуация на крайна зависимост от китайските заводи, животът на евтин кредит и руските енергийни доставки. Ако е вярна информацията на агенция „Ройтерс“, че двата най-големи консуматора на руски газ в Европа – Германия и Италия, са отворили сметки в рубли, за да продължат да получават газ, това ще е знак, че политиците в тези страни вече признават открито огромната грешка, допусната от предшествениците им – генерацията на политиците на миналото десетилетие.
Консумирай, купувай и си затваряй очите.
Това има своето обяснение. През последното десетилетие Европа все повече неглижираше своята отбрана и увеличаваше зависимостта си от руския газ. Стигна се до момент, в който Москва, а не Брюксел да решава как ще се движи индустрията в една европейска страна и кога едно правителство да бъде разклатено. Виждаме това и в момента.
Бившият германски канцлер Герхард Шрьодер е само един от представителите на тази генерация. Той напусна борда на „Роснефт“ едва на третия месец от войната в Украйна. Матео Ренци, бившият премиер на Италия, също беше част от борда на Delimobil, руска компания за споделено пътуване.
Еско Ахо, бивш премиер на Финландия, пък беше част от борда на „Сбербанк“. Кристиян Керн, бивш министър-председател на Австрия беше част от борда на „Руските държавни железници“. Друг бивш австрийски канцлер – Волфганг Шусел, беше част от борда на „Лукойл“. Франсоа Фийон, бивши министър-председател на Франция беше част от борда на „Сибур“. Като цяло гореизброените имена напуснаха позициите си в първите дни на войната в Украйна.
За разлика от Карин Кнайсл, бивш външен министър на Австрия, на чиято сватба присъства лично руския президент Путин. Тя все още е част от борда на „Роснефт“. Заплатата й е 500 000 евро на година.
Ако толкова бързо и лесно представители на европейския политически елит са предложили услугите си на Москва преди десетилетие, границите на санкциите вероятно достигнаха своя таван.
Ако Германия и Италия ще открият сметки в рубли, какъв е смисълът от това държави като България, Полша, Словакия и Финландия да продължават да не го правят?
Това е въпросът, на който Брюксел трябва да отговори, защото това решение, минава през Европейската комисия. Ако ще заобикаля собствените си санкции, какъв е смисълът от тях?
И казвам това не заради един или друг европейски политик в момента, а заради пропиляното време през изминалите десет години, в което се превърнахме във все по-зависими, консумиращи, плащащи и лутащи се клиенти на стоки Made In China и газ, доставен от Русия.
Помислете върху това. Защото отговорът не е приятен.
