Съвременният човек е странно същество. Презадоволен, ламтящ за още и още дрехи, електроника и пари. Иновациите, изкуственият интелект, всички открития и красиви сгради и чувството, че можеш да победиш природата и че си по-голям от нея... Всичко това се оказа не по-голямо от една микроскопична капка. Капка с вирус, с която природата просто ритна доминото на цялото ни цивилизационно високомерие в днешния свят.
Дами и господа, през седмицата борсите преживяха най-големия си срив от десетилетия. Никой не може да предскаже с точност какво ще ни костват дните, през които преминаваме в момента. Нито колко дълго ще продължи този период. Ясно е само едно ѝ– след като всичко това премине, ще се събудим в различен свят.
Където и да се намирате по планетата в момента, знаете за какво ви говоря. Защото независимо от националност и религия, всички се чувстваме по еднакъв начин. В тази ситуация всеки конфликт, актуален само преди седмица, изглежда дребен и ненужен. Всеки стремеж към новия телефон, кола и дрехи с големи щампи изглежда нелепо.
И тук не става дума дали ще се стресираме или не. Не мога да повярвам, че има хора, които бягат от наложената им карантина. Четирима рискови пациенти са избягали от карантина са били задържани пред заведение в петък вечер. Работещо заведение. В петък вечер. Във всеки град има поне по няколко "гяволи", които отварят вратите си за клиенти, които се успокояват с неверни информации от сорта, че обикновеният грип бил много по-заразен. "Сипи още едно", после ще му мислим.
Недейте, хора. Не случайно в момента целият свят се мобилизира.
Държавата вече обяви строги мерки. Но обявяването им е едно, а прилагането е абсолютно друго. Всички разчитаме един на друг. Ако няма мисъл за другия, всяка битка ще бъде загубена, а цената – прекалено висока. Дойде времето, в което хората трябва отново да станат хора. Така ще минем през това. Ще видите!
