В своята книга „Политическото животно“ английският публицист Джеръми Паксман изследва все по-нарастващата незаинтересованост на хората към политиката. Той анализира капсулирането на политическите партии към твърдите си поддръжници, което определя като „сектантство“, което запушва „интелектуалните артерии на всички участници в този процес“.
Но книгата на Паксман се отнася за политиците от началото на хилядолетието. Тогава, все още избухнеше ли скандал, всички участници в него имаха поне ден-два, за да измислят как да реагират, а анкети в изборния ден от рода на „Кое цвете расте в градината на баба ми - банкянска къклица или харвардско срещниче“ - все още не съществуваха.
Тогава и много хора изграждаха мнението си за света, живота и страната си, прочитайки цели книги, защото скролване по екрана на устройство още нямаше. Затова ако събудих интереса ви към книгата на Паксман, не пишете „Кое е това животно?“ или „Политическото животно“ в мрежите, че ще ви излезе някой ТикТок Бай Ганьо, скандиращ името на убития много отдавна Ахмад Кадиров. По-добре попитайте в близката книжарница.
Скролването е вредно за вашето здраве. В 15-секундна форма всякакви типове изкачат от устройството - китаец къпе кокошка, момче с ланец показва нова кола, политик дава обещание. Луда работа. Ако вярвахме, че технологичният прогрес ще роди такава какафония, да си бяхме останали във времето на фонокартите.
На моменти България много прилича на Израел. И те пет пъти гласуваха. Накрая Нетаняху се коалира с крайнодесните и запали държавата. Не е лесно да изкараш 10% от населението си по улиците на протест, но това е цената на всяка крехка и необмислена коалиция, защото хаосът, независимо дали в политиката, или в природата, се характеризира с това, че води със себе си още повече хаос.
Това е неизменен природен закон - дори Вселената е творение на хаоса, при който дребни частици извършвали хаотични движения в различни посоки, докато се блъскали едни в други, образувайки материя.
Колко ще продължи българският хаос - надали някой може да отговори.
Повечето политици в момента, независимо от партията, са заложници на собствените си избиратели. Една част от тях им казват – „Искаме от вас да се коалирате“. Другата обаче ги предупреждава – „Коалирате ли се, ще изчезнете“. В случая няма ход, който да донесе политически позитиви на някого. Всяка коалиция ще е свързана с имиджови щети. Ще е виновен, ако се коалира, и отново - ще е виновен, ако не се коалира. Защото стремежът да бъдеш харесван, води до пристрастяване и надали някой е готов да жертва себе си в хаоса на битката за политическо оцеляване.
На този фон, сякаш за да потвърди теорията, че хаоса води до хаос, през седмицата Световната банка промени прогнозите си за България. Икономическият растеж вече е редуциран до едва 1.5% от БВП. Сценарият за развитие на България предвижда четири пъти по-бавен ръст на икономиката ни до средата на века. Тоест, хаотичните събития днес, имат потенциала да бележат цяло поколение, ако продължат да се разгръщат по този начин.
Икономическото развитие вече е намалено повече от два пъти, а готовите пари от Европа, които могат да компенсират това, остават заложници на вътрешния хаос, изразяващ се в нежелание за ключови реформи.
Всичко това се случва на фона на застаряващо население, намаляваща работна сила, все повече пари за пенсии и здравеопазване. От една страна българските фирми ще стават все по-неконкурентноспособни, защото продукцията им ще е скъпа заради ограничената работна сила и все по-зависими от държавни помощи.
В тази ситуация, много наши сънародници са готови да приемат крайности. Голямата грешка, която правят повечето политици в момента е, че ги неглижират и ги оставят на произвола на хора, които им обясняват, че животът се дели на черно и бяло, запад и изток.
Нещо като ТикТок, но в политически план. Гласуваш, а накрая другите питат – „Кое е това животно“. Не, отговорът не е Чеченеца. Нито пък „Политическото животно“ на Паксман. Друг е и вие го знаете. Но така се случва в хаоса.
