Нещо странно се случва с управляващата коалиция. В последните седмици тя изглежда толкова разединена, че наблюдавайки събитията, оставаме с усещането, че на тази коалиция в момента не й трябва опозиция. Или по-точно, че коалицията се държи като опозиция сама на себе си.
Противопоставянето на "Продължаваме промяната" и "Има такъв народ" около избора за нов гуверньор на БНБ създаде впечатлението, че битуването в управлението на страната на тази управленска конструкция или различни нейни елементи е свързано а с преследването на властови позиции и постове.
Това усещане оставиха скандалите, пролича си и при гласуването на единствената останала кандидатура в пленарната зала. Проличава си и по начина, по който тези двама партньори комуникират публично.
Още по-абстрактно е министър от коалицията публично да протестира срещу собственото си правителство, а в пленарната зала нито един от трите варианта за решаване на проблема с поддръжката на пътищата да не бъде приет, защото единият от коалиционните партньори гласува с опозицията. Или друг министър да заяви, че премиерът води различна политика от предварително договорената.
На този фон идва искането на БСП за връщане на хартиеното гласуване. Това става след дълго убеждаване на обществото, в продължение на два поредни предсрочни вота, че машинното гласуване пресича търговията с вот. След всичко това, да поискаш отново връщане на хартията при положение, че коалиционните ти партньори са против, изглежда като преследване на тясно партийни интереси на социалистите, за сметка на старото опорочаване на изборния процес, което е добре дошло за партиите, които в момента са в опозиция.
Доста странно, не мислите ли? Защото, ако има възможност да се гласува и с хартия, и с машина, какъв е смисълът да има гласуване с машина, след като старите машинации ще могат да се правят с хартия? Вижте, дори и думата машинация е нещо средно между машина и хартия. Или по-точно между машина и нация. Вие преценете.
Всичко това се случва при неясна позиция на българската помощ за Украйна. Уж помагаме с всички средства, ама ако може хем да не шумим много, хем да излезе, че помагаме на украинците и сме солидарни с тях. Уж измъквахме моряците край Донбас, но техни близки твърдят, че те са слезли от кораба сами, през анклавите, контролирани от руснаците.
Уж парламентът трябва да реши дали да предоставяме военна помощ на Украйна, а в същото време единият коалиционен партньор заплашва другия партньор, че ще излезе от коалицията и този въпрос така и не влиза в пленарната зала, за да видим ясно кой каква позиция има всъщност.
Дами и господа във властта, война е... Моля, да не го забравяте.
Но май го забравяте, защото всичко това оставя усещането, че различните формации в управлението или някои от тях, да не слагаме общи знаменатели, се готвят за нови избори. Или за нова спирала на избори, след избори, след избори, което е много вероятно, ако се стигне до разпад.
Поне натам води поведението, при което на управленската коалиция в момента не й е нужна опозиция.
