Коста Рика е малка, красива страна в Карибския басейн. Това беше последното място, където големите чуждестранни инвеститори биха построили своите заводи. По територия Коста Рика е точно на половината на България. И ако някой беше казал на населението, което е точно на половината на българското, че Intel ще построи високотехнологичен завод за процесори, надали мнозина биха приели това на сериозно.

С изключение на 39-годишния президент Хосе Мария Фигерес. Възпитаник на "Уест Пойнт" и "Харвард", политикът лично поема преговорите с американските инвеститори, създавайки стройна организация, ясна визия за промяна в образователната система и данъчните закони, специално за нуждите на инвестиция от такъв ранг.

Промяна не след 5 или след 10 години, а веднага. Още със следващия държавен бюджет цели 6% от Брутния вътрешен продукт били насочени към образованието. Закривали се тежки административни структури, а 28% от територията на страната, която била обявена за защитена, се превърнала в притегателна сила за туристите. Съдебната система била реален стълб в контрола на всички останали власти.

Така, накратко, в навечерието на новия век, Коста Рика се превръща в "Швейцария на Латинска Америка". След като Intel обявява, че ще строи завод в страната, технологичният свят е изненадан. Това повлича след себе си стотици подизпълнители с влияние в десетки сфери. Започва бурен растеж в транспорта, услугите, жилищното строителство и какво ли още не. Благодарение на един-единствен инвеститор и последователната политика по върховете на държавата.

Истина е, че автомобилният сектор в България е сред най-бързо развиващите се.

Тук вече има над 150 компании, които правят софтуера на някои от най-луксозните марки автомобили, работят по електрониката, климатичните системи и дори батериите за електрическите автомобили. Но с липсата на ясна перспектива – колко технически кадри могат да дадат българските университети след една, две, пет или десет години, няма как да имаш предимство пред конкурент като Турция. Страна, която на своя територия вече има над 17 завода за автомобили и технически университети, чиито учебни програми са синхронизирани с актуалните нужди на бизнеса.

Колко е готова да инвестира България в образованието на намаляващото си население?

Докато чакаме отговора, ще се случи така, че в автомобилната и IT индустрията компаниите ще започнат да се борят за едни и същи кадри, предлагайки им все по-големи и по-големи заплати, за да ги привличат или задържат. Ще гонят растеж с ограничена трудова сила, което ще означава все по-големи разходи за заплати. До момент, в който те ще се доближат до нивата в държавите на техните компании-майки. Това би било чудесно за българската икономика, но ако се случи прекалено рязко, някои от тези инвеститори просто ще се преместят другаде.

Във всяка сфера у нас в момента се усеща глад за работници. Причините са много и са тема на друг анализ. В цели индустрии работодатели молят служителите си да не се пенсионират, защото няма достатъчно подготвени хора, които да ги заменят. Демографската картина е лоша и отливът на население в трудоспособна възраст се усеща вече доста силно.

Но България все пак остава място с голям потенциал. Ако "Фолксваген" наистина е избрал разклатената икономически Турция, е време за много сериозен анализ на препятствията пред подобни инвеститори. Плюсовете са ясни – членство в ЕС, плосък данък, географско положение. Да, те са факт. Но в никакъв случай не са уникални предимства, които други страни не притежават. Но минусите? Не е ли време да се замислим върху тях? Корупцията, раздутата администрация, захаросано-грубиянският медиен балон, който властта сама си надува?

Време е за отрезвяване. Или както казва онзи президент на Коста Рика: "Ако сложите термометър на един човек, чиято глава се намира в гореща фурна, а краката в лед, вероятно ще получите нормална температура. Но това не означава, че този човек не умира...".