На прага на поредната учебна година, позволете ми да насоча този коментар към учениците. Защото знам, че имаме много малки и големи приятели, които ни гледат в момента, а тези дни са особено вълнуващи за всички нас – родители и учители,  но най-много се вълнуват децата ни.

В този забързан свят, в който информацията тече като бурна река, знанието е особено трудно постижимо. Защото то е толкова много, а изискванията на днешния ден толкова големи, че на моменти се връщам с носталгия към миналото, когато светът беше по-бавен.

Малки и вече пораснали приятели – наслаждавайте се на всеки миг в училище. Всеки ден, всеки един час е малка крачка от пътя ви към съзряването. В училище се раждат истинските приятелства, първите любовни трепети, стремежа към това да се справиш добре в нещо, амбицията или усещането, че трябва да положиш повече усилия, за да станеш още по-добър.

Ако сте притеснени, погледнете момчето или момичето до вас. Това може да е най-добрият ви приятел, който ще ви подаде ръка, когато имате нужда след години. Защото всеки от вас носи едно съкровище вътре в себе си. В него има злато, но не от метал, а от картини и думи. Те ще ви помагат в най-трудните моменти.

Картини и думи от вашето детство, казани от вашите родители, вашите баби и дядовци, вашите учители. Думи, които не сте разбирали в момента на тяхното изричане, но идват ясно в съзнанието в момент на най-голяма нужда. Думи, които са моделирали характера ви. Например, не отговаряй на агресията с агресия, но ако станеш свидетел на тормоз върху по-слабия не оставай безразличен и се намеси, дори и с риск да получиш удари. Раните зарастват, но чувството, че не си подминал несправедливост те прави истински човек.

Спазвайте законите, защото те са направени да пазят всички нас от произвола на хаоса. Винаги мислете за родителите си - защото те са работили, за да имате точно този старт в живота. Накарайте ги да се гордеят - но не с пари и вещи, а с това, че сте разбрали кога и как да постъпвате правилно. Сгрешите ли, имайте силата да се извините. 

Моля ви, никога не наричайте България - "тая" държава, защото това е нашият дом. Дали е разхвърлян и мръсен, застроен и сив, зависи основно от теб. Ти рисуваш собствената си представа за дома. Ти си гражданин на България, но си и гражданин на света - където и да те отнесе вятърът на младостта, ще разбереш, че с твоите връстници, каквато и да е тяхната националност, имате сходни мисли, терзания, емоции и цели. Не съди другите по тяхната националност, етнос или различия. Всеки може да твой приятел и това е толкова хубаво. Учи се от добрите, но и от лошите примери - защото те ти показват какъв не трябва да бъдеш.

Не бързай, но бъди последователен. Труди се и не очаквай, че нещата се случват от само себе си. Всеки труд се възнаграждава. Ако си объркан, за разлика от другите ти имаш едно голямо преимущество - младостта и фактът, че можеш винаги да тръгнеш по друга пътека. Няколко пъти. Без много да му мислиш.

Говори с ясен глас и когато ти предстои нещо важно и усетиш, че ръцете ти леко започнат да потрепват, сърцето да бие лудо, а гласът да се колебае, винаги си казвай - "Аз се вълнувам" и никога - "Аз се притеснявам". Защото за тялото това е едно и също, но за мозъка е нещо коренно различно. Това е особено важно, ако ти предстоят матури и изпити.

Трудете се и изисквайте. Защото вие ще знаете колко много труд сте положили. Не позволявайте на никого да се подиграва с него. Това важи за изборите, които ще правите, включително и политическите.

Учебната година започва. Пожелавам ви да е успешна и здрава. Учете и се забавлявайте. Пожелавам ви лекота и много, много щастие.