Може би се опитвате да разберете какво се случва в Сирия? Защото, както много пъти сме си говорили - модерните държави в Близкият изток са родени сред дим от пури и на приглушена светлина.

Говоря ви за онзи момент преди почти 100 години, в който уважаваният британски джентълмен господин Сайкс и неговият френски колега мосю Пико, с пълен мандат от Лондон и Париж, се надвесили над картата на разпадащата се Османска империя и прокарали една права линия - от Киркук в днешен Ирак до Хайфа в Израел, за да разпределят сферите си на влияние.

Оттук нагоре сме ние. Оттук надолу сте вие.

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.

Първата световна война била приключила, а Османската империя отивала в историята. Раждали се нови държави, чиито граници се чертаели с мастило без особена мисъл за религиозни и етнически характеристики.

Така в границите на една държава се озовали маронитите, протектирани от французите по християнска линия, шийтите и сунитите. Нарекли я Ливан - на планината. Подобно нещо, но в по-голям мащаб се случило и със Сирия.

Никой не си е мислел, че 29-годишният Башар ал-Асад ще стане президент на тази държава. Дори и той. До вечерта на 21 януари 1994 г., когато по-големият му брат - Басел, готвен години наред за наследник на баща си Хафез, се разби с 240 километра в час с чисто новия си „Мерцедес“ край летището в Дамаск. Въпреки, че е бързал за частния си самолет, който да го откара на ски в Алпите, след смъртта му е обявен за „мъченик на държавата, обществото и символ на младежта“.

Коментар на водещия: Тик-так. ТикТок

Часовникът вече доста по-бързо отброява - тик-так. В синхрон с манипулациите, които се движат в ритъма на Тикток

Катастрофата сложи край на мечтата на по-малкия брат - Башар да бъде очен лекар. Не, той не влезе в кабинет. А стана президент. Тъжното е, че в първите години на своето управление, младият президент градеше имидж на реформатор.

Още го помня - той беше един от последните чуждестранни лидери, които посетиха България по покана на президента Георги Първанов - беше през ноември 2010 г. Говореше за сближаване на Сирия с Европейския съюз. Тогава му зададох въпрос - "Като офталмолог, как виждате мястото си в политиката през своите собствени очи?".

Асад ми отговори: "Аз гледам с разума си, не толкова с очите. Очите само регистрират. Не види ли ума - нищо не сме видели". 

Година по-късно, офталмологът Асад сякаш вече не виждаше събитията. Избухна Арабската пролет, която помете последователно режимите в Тунис, Либия, Египет. Една вечер се появи и първият графит по улиците на сирийския град Дераа - "Ти си следващият, докторе!". Това е моментът, в който Асад загуби страната си, а разумът му... ослепя.

Протестите бяха смазани с цената на убийства и последваха събития, прераснали в няколко паралелни граждански войни. Животът си загубиха стотици хиляди, а милиони напуснаха домовете си.

Сирия беше потопена в кръв и разкъсана на парчета. И за да разберете какво се случва днес, ще се опитам да ви го обясня с малко думи, поднасяйки извинения на всички мои приятели, които следят събитията в детайли. Защото имам много такива.

Свалянето на режима е резултат на действията основно на две групи. "Хаят Тахрир аш-Шам", която се роди от местния клон на "Ал Кайда". Те прекратиха връзките си с терористичната група през 2017-та и създадоха нещо като местни правителство в Идлиб. Обявени са за терористична организация от САЩ. Втората група е "Сирийската национална армия", свързана с Турция. На север от години действат кюрдите, нарекли се "Сирийските демократични сили". Те пък са обявени за терористична организация от Турция, но са подкрепяни от Съединените щати, защото са в основата, както на победата над "Ислямска държава", така и на действията срещу иранските проксита през годините.

Коментар на водещия: В онзи мол

Превръщаме България в истерична, писукаща територия, за която хулиганството - политическото и това в мола, е реалност

За да е пълен хаосът - няма гаранции, че след свалянето на Асад, "Сирийската национална армия" няма да насочи действията си именно срещу "Сирийските демократични сили", което може да означава - нова война. На този фон Израел навлиза на сирийска територия, за да създаде "зони за сигурност", нещо което и Турция прави, но в северната част на Сирия. 

И всичко това е само малка част от плетеницата от интереси, които разбиват цели държави на съставните им части. Сирия тръгва по нов път - след половин вековната диктатура на клана Асад.

Дано този изстрадал народ най-после заживее в мир, което заслужава. Но както се случва в Близкия изток, за съжаление, това не зависи само от сирийците. Какво ще последва - нито очите могат да видят, нито разумът.