Коментар на водещия: Какво виждате, докторе

Може би се опитвате да разберете какво се случва в Сирия? Защото, както много пъти сме си говорили - модерните държави в Близкият изток са родени сред дим от пури и на приглушена светлина.

Говоря ви за онзи момент преди почти 100 години, в който уважаваният британски джентълмен господин Сайкс и неговият френски колега мосю Пико, с пълен мандат от Лондон и Париж, се надвесили над картата на разпадащата се Османска империя и прокарали една права линия - от Киркук в днешен Ирак до Хайфа в Израел, за да разпределят сферите си на влияние.

Оттук нагоре сме ние. Оттук надолу сте вие.

Първата световна война била приключила, а Османската империя отивала в историята. Раждали се нови държави, чиито граници се чертаели с мастило без особена мисъл за религиозни и етнически характеристики.

Така в границите на една държава се озовали маронитите, протектирани от французите по християнска линия, шийтите и сунитите. Нарекли я Ливан - на планината. Подобно нещо, но в по-голям мащаб се случило и със Сирия.

Никой не си е мислел, че 29-годишният Башар ал-Асад ще стане президент на тази държава. Дори и той. До вечерта на 21 януари 1994 г., когато по-големият му брат - Басел, готвен години наред за наследник на баща си Хафез, се разби с 240 километра в час с чисто новия си „Мерцедес“ край летището в Дамаск. Въпреки, че е бързал за частния си самолет, който да го откара на ски в Алпите, след смъртта му е обявен за „мъченик на държавата, обществото и символ на младежта“.

Коментар на водещия: Тик-так. ТикТок

Часовникът вече доста по-бързо отброява - тик-так. В синхрон с манипулациите, които се движат в ритъма на Тикток

Катастрофата сложи край на мечтата на по-малкия брат - Башар да бъде очен лекар. Не, той не влезе в кабинет. А стана президент. Тъжното е, че в първите години на своето управление, младият президент градеше имидж на реформатор.

Още го помня - той беше един от последните чуждестранни лидери, които посетиха България по покана на президента Георги Първанов - беше през ноември 2010 г. Говореше за сближаване на Сирия с Европейския съюз. Тогава му зададох въпрос - "Като офталмолог, как виждате мястото си в политиката през своите собствени очи?".

Асад ми отговори: "Аз гледам с разума си, не толкова с очите. Очите само регистрират. Не види ли ума - нищо не сме видели". 

Година по-късно, офталмологът Асад сякаш вече не виждаше събитията. Избухна Арабската пролет, която помете последователно режимите в Тунис, Либия, Египет. Една вечер се появи и първият графит по улиците на сирийския град Дераа - "Ти си следващият, докторе!". Това е моментът, в който Асад загуби страната си, а разумът му... ослепя.

Протестите бяха смазани с цената на убийства и последваха събития, прераснали в няколко паралелни граждански войни. Животът си загубиха стотици хиляди, а милиони напуснаха домовете си.

Сирия беше потопена в кръв и разкъсана на парчета. И за да разберете какво се случва днес, ще се опитам да ви го обясня с малко думи, поднасяйки извинения на всички мои приятели, които следят събитията в детайли. Защото имам много такива.

Свалянето на режима е резултат на действията основно на две групи. "Хаят Тахрир аш-Шам", която се роди от местния клон на "Ал Кайда". Те прекратиха връзките си с терористичната група през 2017-та и създадоха нещо като местни правителство в Идлиб. Обявени са за терористична организация от САЩ. Втората група е "Сирийската национална армия", свързана с Турция. На север от години действат кюрдите, нарекли се "Сирийските демократични сили". Те пък са обявени за терористична организация от Турция, но са подкрепяни от Съединените щати, защото са в основата, както на победата над "Ислямска държава", така и на действията срещу иранските проксита през годините.

Коментар на водещия: В онзи мол

Превръщаме България в истерична, писукаща територия, за която хулиганството - политическото и това в мола, е реалност

За да е пълен хаосът - няма гаранции, че след свалянето на Асад, "Сирийската национална армия" няма да насочи действията си именно срещу "Сирийските демократични сили", което може да означава - нова война. На този фон Израел навлиза на сирийска територия, за да създаде "зони за сигурност", нещо което и Турция прави, но в северната част на Сирия. 

И всичко това е само малка част от плетеницата от интереси, които разбиват цели държави на съставните им части. Сирия тръгва по нов път - след половин вековната диктатура на клана Асад.

Дано този изстрадал народ най-после заживее в мир, което заслужава. Но както се случва в Близкия изток, за съжаление, това не зависи само от сирийците. Какво ще последва - нито очите могат да видят, нито разумът.