Игра на нерви с глобални и непридвидими последици. Светът сякаш полудя. Американци и руснаци се заканват като след кантар преди боксов мач, британци се чудят да свалят ли мерките, докато премиерът им се опитва да се спаси от поредица от скандали, включващи "иху-аху" посред епидемия и траур. ОПЕК поддържат добива на петрол на ниски нива, за да вдигат цените, а Европа, добрата стара Европа плаща сметката, както винаги.
Вашингтон вече заяви, че очаква военна операция на руската армия на територията на Украйна, нещо което Москва на думи отрича, но продължава да транспортира войски. Над 150 000 войници вече са разположени до източната граница на Украйна, а ракетни комплекси C-400 пристигнаха за учение в Беларус, точно до границите с Полша и Литва.
На този фон, Държавният департамент и Пентагона привеждат в действие американски планове, които фокусират и нашия регион. Ако се чудите какво е това бързане със стартирането на преговорния процес на Северна Македония с ЕС и американския натиск върху България по темата, причината се крие именно тук.
Това, което политиците няма да кажат на глас е, че Вашингтон не се интересува толкова от македонците или от нас - българите, колкото от сръбското влияние в Скопие, зад което се крие влиянието на Москва. Както обикновено, този натиск се случва по характерния за големите държави начин - без да се занимават и ангажират с исторически, етнически и културни детайли - американците искат бързо да се опитат да пресекат руското влияние в региона.
Това, което политиците няма да кажат на глас е, че когато големите прекрояват, те не се задълбочават. Историята ни учи - вижте правите очертания на новосъздадените държави в Близкия Изток, чийто граници след разпадането на Османската империя бяха начертани така, че да ги обрече на сякаш вечни етнически, културни и исторически конфликти, които до ден днешен палят света.
Така, че когато някой през океана заговори за нуждата България да направи отстъпки пред Северна Македония, погледнете на темата и през тази призма. Tова е план за разместване на две фигури на голямата дъска, за да бъдат ограничени евентуалните ходове на трета фигура в по-нататъшното развитие на стратегическия сблъсък.
На другия фронт е Русия. Заради анексирането на Крим, през последното десетилетие, страната е под перманентни санкции, които удариха много жестоко руската икономика и стандарт на живот. С рекордния скок на петрола и газа обаче, в руската хазна влизат пари, които частично неутрализират ефекта от тези санкции.
Дали това е временен ефект - зависи от развитието на ситуацията. Но в момента санкциите нямат особено значение, което поставя руския президент в различна позиция. Именно това прави Путин толкова непредвидим.
Това, което политиците няма да кажат на глас е, че в момента дипломацията в момента не постига нищо. Стигна се дотам, че Русия да поиска отново НАТО да напусне България и Румъния, за което предварително е ясно, че няма как да се случи. Но събуждането на тази тема всъщност е отговора на посещението на новия български премиер в Скопие в началото на седмицата и категоричната про-американска позиция на София в момента. И тук няма нищо неочаквано.
Неочакваното е по линия на въпроса - ще започнат ли военни действия в Украйна?
Неизвестно.
Какви са следващите ходове на Москва?
Неизвестно.
Ако започнат военни действия в Украйна - ще се намеси ли НАТО?
Не.
Ще се намеси ли чуждестранна армия изобщо?
Не.
Доколко Путин е готов да рискува влошаване на икономическата ситуация в Русия?
Неизвестно.
Може ли Путин да убеди бързо руското общество в нуждата от такава война?
Много трудно.
Доколко американците са готови да наложат най-тежките санкции като изключването от системата за банкови парични разплащания SWIFT?
Неизвестно.
Доколко американците и Европа са подготвени да понесат още по-високи цени на петрол и газ?
Неизвестно.
Това има ли възпираща роля в момента за Европа?
Да.
От цялата тази плетеница на въпроси с липсващ отговор, София трябва да действа мъдро и без истерия. Забравяйки думите на Чърчил, че "българският народ не е в състояние да предложи на световната история нищо друго освен посредствени политици, които през всяка нова генерация го водят към нови и нови провали".
Това звучи вкусно и напълно покрива нихилистичната представа, че сме малка страна и от нас нищо не зависи. Но в историческа перспектива това твърдение е дълбоко погрешно. Още от времената, в които списание "ТАЙМ" постави цар Борис III на корицата си на 20 януари 1941 със заглавие: "Царят пред съдбовен избор". Просто в период на световна криза, ролята на България рязко нараства.
И добрата новина тук е, че съдбовният избор на България отдавна е направен. Въпросът е да минем през тази криза максимално мъдро и с мисъл ако не какво ще спечелим, то какво не трябва да губим. Ето това вече ще е истинското изпитание пред българските управляващи.
