Някога замисляли ли сте се защо някои държави се стремят към пълен ядрен цикъл за производство и обработка на ядрено гориво? Отговорът е - на световната сцена, особено в условия на идеологическо, политическо и военно противопоставяне, това означава само едно - неприкосновеност. Защото пълният ядрен цикъл дава "ноу- хау" за построяването на атомна бомба.
Например, каквото и да се случва със Северна Корея, никога няма да чуете и намек за чуждестранна военна намеса там. Има и още нещо - когато една държава в условията на остро противопоставяне със свой съсед или регионален съперник се сдобие с ядрено оръжие, противникът винаги търси паритет и започва да разработва свое. Ярък пример е Индия и кръвният ѝ съперник - Пакистан. Съответно - Индия съобщава на света, че е овладяла атома за оръжейни цели през 1974 г., а Пакистан наваксва 24 години по-късно с успешен подземен ядрен опит.
Тогава като ехо през планетата се разнасят думите на пакистанския премиер, че ако трябва народът му „ще яде трева“, но ще се сдобие с ядрена бомба. В този смисъл - ядрен Иран почти сигурно означава начало на ядрена програма за военни цели на Саудитска Арабия.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Ядрената програма на Иран стартира още през 50-те години, като по ирония на съдбата в изграждането ѝ участват германци, французи и дори американци. След ислямската революция от 1979 г. обаче, държавите отказват да захранват теократичния режим на Хомейни с атомно гориво.
Германските технологични гиганти „Сименс“ и „Телефункен“ замразяват работата си по централата в Бушерх, оставяйки почти завършени реактори. Не след дълго обаче те са разрушени от иракски въздушни удари през 1984 година. От тогава Иран гради всичко отново.
Пристигнах в Иран точно по това време, преди 15 години, за да направя един от малкото документални филми, излъчвани в нашия регион. Държавата вече беше подложена на тежки санкции заради ядрената си програма, а опцията за военен удар на Израел срещу „режима на аятоласите“ беше на масата вече от три години. По-точно от последната година от мандата на Джордж Буш-син, която беше белязана от очакване, дали САЩ ще подкрепят Израел в подобна военна операция.
Основното опасения тогава беше, че това би взривило цените на петрола. Когато преди малко повече от 100 години Османската империя се разпада, Великобритания решава, че за да спаси морското си превъзходство в света, флотът ѝ трябва да премине от въглища към петрол. Тази идея според редица изследователи дава началото на петролната надпревара.
Огромният конгломерат „Бритиш петролиум“ е роден само и единствено заради иранския петрол. Дядото на БП се пръква през 1908 г. като „Англо-персийска петролна компания“. Иран е четвъртата страна по залежи на нефт в света, но днес светът не зависи особено от иранския петрол. Основният клиент в момента е Китай, но в случай на намаляване на доставките Пекин ще замени иранския петрол с още по-големи количества руски.
Петролното оръжие на Иран има друго измерение. Страната контролира Ормузкия пролив, откъдето преминава една четвърт от световния трафик на танкери, които изнасят петрол от Залива. Това означава, че в случай на заплаха Иран може да блокира ивицата, което вече ще повлияе по-сериозно на пазара. Но ако Иран затвори Ормузкия пролив, това би означавало почти сигурно въвличане на САЩ във войната, за да предотврати трус на доставките, а оттам и покачване на инфлацията на глобално ниво. Особено уязвим е най-бедният на петролни залежи континент - Европа.
А точно това - всяка администрация във Вашингтон в последните 20 години се опитва да избегне. Ударите на Израел се случват в момент, в който Доналд Тръмп започна да търси сделка с Техеран. Израел твърди, че разполага с данни, че „Иран вече е натрупал достатъчно материал за 15 ядрени бойни глави“.
Американците от друга заявиха чрез своя директор на разузнаването през март, че „Иран не изгражда ядрено оръжие“. Преди три дни обаче Управителният съвет на МААЕ обяви, че Иран нарушава задълженията си по договора за неразпространение на ядрени оръжия, макар че това се отнася основно до минали действия, което в момента служи като casus belli за Израел.
Следващите дни ще са истинският тест дали сме на прага на нов горещ конфликт и въпроса - ще бъдат ли въвлечени други страни в него. Другият въпрос, който остава без отговор е - какво ще се случи с иранския режим изобщо и колко близо е до атомната бомба всъщност.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
