Дами и господа, ходът на политическото време днес много наподобява темпа на развитие на технологиите. Той е много по-бърз от капацитета ни да осъзнаем промените. Дали сме готови? Отговорът е - категорично не. Но ще се приспособим. Наред с това, в момента освен партньорството между САЩ и Европа, рухват и голяма част от традиционните политически идеологии на Стария континент.

Тръмпизмът не може да бъде копиран и пренесен директно на европейската сцена. Европейците нито са толкова разделени, нито имат нужда някой да им повтаря непрекъснато, че иска да ги прави "велики отново". Защото в съзнанието на европейците, независимо дали в източната част, или в западната част на континента, има генетично предаващо се самочувствие от поколение на поколение, за принадлежност към култура и история, много по-стара от "Новия свят", създаден в този вид точно от европейците - и САЩ, и Канада, и Южна Америка. Когато това се е случвало, държавите тук вече са били на по 1000 години, с писана история, която е още по-стара.

В този смисъл, основният постулат на тръмпизма като източник на вяра, че "ще си велик отново", много трудно може да се репликира в Европа, защото той се основава преди всичко на икономически стремежи, свързани със спадащ стандарт на живот и смъртта на "Американската мечта". В Източна Европа обаче този стандарт никога не го е имало - зараждането на средната класа тук е процес със сравнително къса история. А на запад помнят разрухата от големите световни войни, причинени именно от мания за величие и доминация над другите. В този смисъл - ние не приемаме, че големите държави могат да управляват по-малките.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

Ако някой каже, че ще "ни прави велики отново", ще разберем това като зов за завръщане към далечната история или носталгия по времето на "уравниловката" на тоталитарната система. И двата аспекта нямат общо с тръмпизма и са нереалистични за визуализиране в колективното ни съзнание. Не че ги няма, но те са обречени на ограничено политическо и обществено представителство. Всесилните крале и кралици са част от далечното минало, а монархиите тук отдавна са фасадни. Затова и европеецът се усмихва със снизхождение на всеки, който се опитва да се самообяви за крал.

Без да си дава сметка с агресията и атаките си към съюзниците от Европа, Доналд Тръмп постига един друг, може би неочакван и за него ефект. Това е събуждането на едно позабравено течение на нов тип патриотизъм, който е свързан с принадлежността към Европа, наред с идентичността на културата и историята на националната ти държава. Милиони млади хора пораснаха с мисълта, че са граждани на своята родина, но тя е част от общия дом - Европа. Бавно и постепенно, чрез разговори за нуждата от европейска отбрана, общи икономически усилия и планове - всичко това е част от появата тенденции на новата посока. Европейците обичат Европа, а техният евроскептицизъм е свързан с мисълта, че тя може и трябва да е още по-добра.

Това е точно обратното на познатата идеология, свързана със стремеж на народите да се затварят в себе си и да се изолират от света. Защото в момента и децата осъзнават, че ако си сам, никой няма да спре съседа ти да те нападне от Изток, а този от Запад, който уж ще ти помогне да се защитиш, няма да поиска половината от природните ти ресурси в замяна.

Тук става дума за много по-широки мащаби на мислене, породени от по-малките географски мащаби. Защото разстоянието между Париж и Киев e по-малко от дистанцията от Ню Йорк до Лос Анджелис, а Варна е по-близо до Одеса, отколкото Вашингтон до Чикаго. 

Не, да си сам в днешния свят е прекалено опасно, освен ако не си на остров насред океана. И именно това ще е сърцевината на новите настроения в Европа, независимо дали си германец, румънец, българин или чех. Как ще го нарекат - да оставим това на политолозите. Но няма как да не усещате, че разказът, че когато сме заедно сме икономически гигант, а когато сме разделени - джуджета, звучи логично, особено в периоди на обща заплаха, каквито вероятно идват към нас и от изток, а вече и от запад.

Тръмп ще е бащата на възраждането на идеята за по-силна Европа, без да предполага, че то ще е с обратен знак на всичко, което "крал Тръмп" символизира. Именно защото дойде време за осъзнаването, че Европа е сама. Някои казват, че е слаба. Да, военно това е факт. Институционално - факт.

Но от друга страна - тя е горда, древна, състрадателна и неагресивна. Европа помага, а не напада. Това не е слабост, а много по-голяма сила.Затова, не трябва да приемаме толкова драматично всяка дума, пост или хрумка отвъд Атлантика, защото тук започнаха промени, които ще направят Европа по-силна. Дали го осъзнаваме? Не. Но ще се приспособим. Обратното би означавало социален, политически и икономически крах. Но историята ни учи, че Европа знае как да се изправя от пепелта. 

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK

Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK