Баща му беше построил централния софийски затвор. Без да предполага, че собственият му син ще намери смъртта си в него, пребит с чукове и качен на бесило. Никола Петков ще остане в историята като добър и смел човек, но и като фатално наивен идеалист. Смел, защото след като вижда какво се случва в България след 9 септември 1944 г., той е готов да плати с живота си, за да спре тоталитаризма. И наивен, защото с негова помощ хората, заради които ще умре, идват на власт.

БЗНС е била огромна партия. Когато Българската работническа партия - комунисти са били няколко хиляди, земеделците са имали близо милион членове. Формалният повод да бъде подведен под отговорност е статия в "Земеделско знаме", която гласи: "Долу ръцете от Търновската конституция". Вестникът е закрит, главният му редактор в хвърлен в лагер. Френският възпитаник Петков е обвинен в заговор на чужди сили срещу законно избраното българско правителство.

Имунитетът му е свален и е арестуван директно в пленарната зала на българския парламент. С партията на земеделците е свършено. Тя се превръща в пионка на комунистите през следващите 43 години.

В края на живота си, по пътя към бесилото, преди да бъде измъчван и бит, бившият журналист и политик Никола Петков не обелва и дума. Той знае, че без свободни медии, обществото вече е в кома. Може би наивно се е надявал на защита от американците. Но по ирония на съдбата, те признават правителството на неговите убийци само няколко дни след обесването му през септември 1947 г.  

Днес, в различна България, надяваме се надживяла годините на тежкия тоталитаризъм, отново се прокрадва линия на крайно разделение. Обществото се лута в конспирации и схеми. А американските и руските действия на територията на България само ги подхранват.

Безпрецедентно, само за седмица, външното руско разузнаване направи две публични изявления, в които се споменава България. А когато тайни служби говорят публично и сочат с пръст два пъти към София в рамките на пет дни, това е знак за процеси, които са достигнали
От друга страна сме свидетели на американска активност, която използва българските институции като чистачи на руско влияние.

Противоборството им ескалира толкова силно, че всяка вътрешнополитическа драма, вече се оправдава с опит за външна намеса. В тази ситуация започваме да губим представа за значението на истината. Направете си експеримент. Запитайте себе си - какво е истината? Опитайте се да си отговорите сами, за да осъзнаете, че отговорът става все по-сложен.

Всеки носи своята истина със себе си и когато слуша друг, ако думите му се доближават да неговите убеждения, ги приема за истина. Ако се различават - нарича ги лъжа и манипулация. Когато една пропаганда се бори с друга пропаганда, истината отива в канала. Когато плуваш в отровна информационна среда, е прекалено лесно всяка истина да бъде неглижирана и задушена с техники, които са познати от отминалото време, с което започна този коментар.

Няма значение какво се казва, а кой го казва. На този фон на всеощбо объркване, в обществото се задействат механизми, които ни превръщат в група с колективно съзнание, насочено най-вече към удовлетворяване на биологични и битови нужди. Повече мисъл за храна и сметки, по-малко за ценности и почтеност.

Например, цялата драма около евентуалното участие на българския премиер в купуването на имот в Барселона, не е в състояние да разклати правителството дори и да се окаже истина. Но дори и да не е истина, ако подобна информация е съпроводена с драстично увеличение на цените на тока и водата, тогава е в  състояние да събори всеки кабинет в рамките на седмица.

Ние търпим да ни бъркат в ума и реагираме едва когато ни бръкнат в джоба. Само тогава визуализираме отново истината и заговаряме за ценности и почтеност.