Дами и господа,
Тази седмица наблюдавахме две акции на прокуратурата.
Едната носи на институцията по-скоро положителни обществени реакции, а другата по-скоро отрицателни. Действията срещу Васил Божков, един от недосегаемите бизнесмени на Прехода, стимулират хората да мислят в две направления.
Първата линия е – „Най-после държавата демонстрира сила, срещу тези, които печелеха от нейната слабост“. Втората линия обаче гласи – „Взимат бизнеса от един, за да го дадат на друг“.
Това са двете логични обществени реакции, в които няма нищо изненадващо. Начинът, по който властите ще аргументират своите действия оттук-нататък, ще са определящи за това кое обществено впечатление ще надделее. Интересен ще е отговорът на властите в емирство Дубай, управлявано от години от фамилия ал-Мактум. Особено в контекста, че там е регистрирана компанията, през която структурите на Божков управляват молдовската лотария.
Втората операция на прокуратурата вече е доста по-дискусионна. Разпространяването на записи на действащ президент, направени със специални разузнавателни средства, е абсолютен прецедент, за което все още няма логично обяснение.
Приписването на думата „импийчмънт“ като евентуално следствие от тези записи, е доста наивно в контекста на истинския процес по импийчмънт, който тече в САЩ.
Какво се случи там, накратко. Неназован служител на разузнавателна агенция предостави информация на „Ню Йорк Таймс“, че президентът Доналд Тръмп е обвързал в телефонен разговор военна помощ за Украйна в размер на стотици милиони долари, с опит за натиск над украинските власти да разследват сина на Джо Байдън.
Байдън-баща е вероятен претендент на Демократите на предстоящите президентски избори, а синът му Хънтър е бил част от борда на украинската газова компания.
След като NYT публикува това разкритие, Доналд Тръмп, нареди да бъде разсекретена стенограмата на разговора му с президента Володимир Зеленски.
Той (Тръмп) оторизира разсекретяването на записа. Без неговия подпис никоя служба или институция не би си позволила да пусне запис от този разговор, защото това би означавало грубо нарушаване на закона. А когато законът е нарушен, съдържанието не само, че губи своето значение, но носи и съответните правни последствия срещу нарушителите.
С този ход прокуратурата рискува много. Защото всяко действие, разследване и производство трябва да се прави по писани правила и закони, чиято задача е да предпазват обществото от произвол. Знаем го още от шумните акции на Цветан Цветанов, които завършваха с присъди.
Но срещу България в Страсбург.
Само следването на тези правила може да ни убеди, че прокуратурата действа в обществен интерес, вместо да се съмняваме в хипотези от различно естество след всяка следваща акция.
Със сигурност идват интересни времена. Или както гласи една поговорка от Арабския залив – „най-добрият отговор, ще дойде от този, който действа без гняв“.
