Иначе интелигентна, образована и толерантна жена на средна възраст кълне човек, написал мнение, което явно противоречи на нейното. И двете са крайни и ако думите бяха камъни, и жената, и мъжът щяха да се избият.
Млад мъж псува спортист, актьор, журналист в обедната си почивка. Политик сяда в телевизионно студио, но периодично поглежда в камерата за няколко ударни фрази, защото знае, че те ще бъдат превърнати в кратко видео за социалните мрежи. Ако журналистът го репликира – споко, ще го отрежем. След това нашият балон ще го решерва. Наблюдаваме това във всички политически и идеологически полюси и не е нещо ново.
Свързана новина
Но усещате, че нещо се случва с нас. Отношенията помежду ни се променят. Говорим с по-малко думи и пишем по-дълги текстове. AI-генерираните изречения вече са навсякъде. Може да ги познаете по дългите тирета или по логическите конструкции като „Това не е еди-какво си, това е нещо повече“ или „това не е единично явление, това е диагноза или процес“. Писането от самотно занимание се превръща в лесно занимание, а видеото е тоталният цар на формите в социалните мрежи. Това означава, че все по-малко ще четем и повече ще гледаме. Новите трибуни се родиха от алгоритмите на фона на разделение и битки с думи.
Фейсбук – политикът, за когото съм ви говорил до втръсване през изминалите години, си е все същият образ от виртуални контури. Помните ли го – у нас той стартира преди десетилетие като шофьор на японска джипка, който инспектира новостроящ се път, който сигурно още не е построен. След това еволюира в про- или анти-трибун, който използва едни и същи инструменти – громи света. Не вярва на медиите, но вярва на алгоритмите.
Но какво се случи междувременно с нас? Как нормални хора се превръщат в онлайн фанатици?
Това е по-драматичният въпрос. Какво се промени в ежедневието и отношенията ни, за да затънем в толкова токсична публична среда? Защо, след като отвориш приложението, все по-често виждаш неща, които да те ядосат или стресират? Години наред алгоритмите ни затваряха в балони от единомислие – трябваше да получаваме непрекъснато доказателства, че нашата гледна точка е правилната, реалистичната, истинската, а другите са заблудените. Затваряха ни в отделни ехо-камери, които се раздалечаваха едни от други. Нещо като дигитални секти или технологични асамблеи.
Свързана новина
Разбира се, всичко това показва, че обществото ни е живо. Ние се интересуваме от това, което се случва около нас, и се вълнуваме от процесите, решенията и изборите, които правим. Но сега дойде времето да ни сблъскат. В момента алгоритмите сякаш са настроени различно – виждаш предимно неща, с които не си съгласен, за да се гневиш, коментираш, клеймиш, кълнеш, докато не започнеш да гледаш на света като „аз срещу другите“ или „ние и те“. В резултат на тази всеобща истерия изчезва шансът за диалог, отстъпвайки пред гнева и разделянето ни в лагери. Само че те са нови и по-ожесточени. Децата? Не, възрастните са мишената. Надуваме социални балони, премлясквайки дъвки от информация, а те се пукат с всяка нова и фина настройка на алгоритмите под ритъма на свят, който не знаем как ще изглежда утре.
В този смисъл, докато мислим дали не трябва да ограничим социалните мрежи за децата, никога не трябва да забравяме, че социалните мрежи са… Това съм аз, ти, ти, ти и ти.
Порасналите, но не по-мъдрите. Зрелите, но все по-крайните. Алгоритмите могат да ни сблъскват както си поискат, но думите ги пишем аз и ти. Винаги сме били аз и ти.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
