Какво е "суловър", "скроб", "ревнива диня" и "тъжен сладкиш"?: Речник събира тайните на родните кулинарни диалекти

Все по-малко хора помнят какво е "суловър" или "скроб". Тези и още много думи вече се пазят в "Български диалектен кулинарен речник". Зад него стои проф. Ана Кочева, ръководител на Секцията за българска диалектология и лингвистична география в Института за български език при БАН.

„Това е един труд, който беше много динамичен през последните девет години, но материалът за него е събиран десетилетия назад“, каза в „Тази събота“ проф. Кочева.

„Имаме над 8600 лексеми, но те на практика са много повече. В рамките на всяка една речникова статия, посветена на една лексема, ние даваме и съчетанията и по този начин те набъбват неимоверно. Стават двойно и тройно на практика“, обясни тя.

„Това, което ме изненада, е изключително добре запазената кулинарна лексика по диалектите - при това и от старо време. Ние имаме един много голям архив – това са чекмеджета с фишове, които са записвани още от 50-те години на миналия век. И то не само кулинарна лексика, а въобще диалектна лексика“, обясни проф. Ана Кочева.

Тя разказа, че са избрали тази тематична група – храната, защото са си дали сметка, че за да се издаде един пълен диалектен речник във всички области е много трудно.

„Ако един том, посветен на кулинарията, е толкова обемен, представете си какво означава един многотомен диалектен речник. С този речник на практика създадохме модела за изработване на диалектни речници в други тематични групи“, разказа тя.

Суловър и скроб са изключително стари ястия от много древни времена. Скроб е брашнена каша, а суловър са парчета хляб, които са запържени и овкусени с различни подправки.

„Голямата изненада беше в многозначността на диалектната кулинарна лексика и семантичните диалектизми. Това са онези думи, които в диалектите имат значения, различни от книжовните“, поясни проф. Кочева.

Тя даде пример с „булка“. По диалектите тази думи има и кулинарни значения и то не едно. Булка е разпукана пуканка, както и сърцевина на диня. В Плевенско, например, булка е дълга франзела.

„Шапка“ е синоним на „булка“ в някои български диалекти, защото и шапка означава разпукана пуканка.

„Риза“ означава каймак на прясно и кисело мляко, както и гъбичките, които се хващат над престоял оцет или прясно и кисело мляко.

„В Шуменско използват много разговорно „чорбица“. Това означава, че ѝ добавят повече оцет, за да стане по-вкусна. Или пък „ревнива диня“. Това означава добре узряла диня, която е сочна. Или „тъжен сладкиш“ – значението е тежък сладкиш. В района на Копривщица пък ядат „южен хляб“ и „южни мекици“ – тоест мек хляб и меки мекици“, разказа проф. Кочева.

От речника става ясно и че сармите имат 41 названия. Те държат второто място.

„Наричат ги и птички, птиченца, кълбета – тоест всичко, което е сгушено. Всичко, което е увито. Наричат ги и увивки, вивки, свивки“, разказа професорът.

На първо място с най-много названия са пръжките с 45 хетеронима по българските диалекти.