47-мият парламент отиде в историята. Той изкара само седем месеца, които в това забързано време ни се сториха поне като година. Колкото и малък период да е това, много неща се промениха. Защото случващото се по света определя и случващото се вътре, а геополитиката до голяма степен е чиста география.
Ако Русия не беше нахлула в Украйна, надали Финландия щеше да поиска да е член на НАТО. Ако не беше започнала тази война, надали Европа щеше да си даде горчивата сметка колко зависима е станала от руските въглеводороди. Ако не беше започнала тази война, надали рекордно скъпият руски газ, който скочи до небето още в края на миналата година, щеше да поскъпне още толкова драстично, а цените на горивата да се изстрелят в Космоса. Вече 12 държави в Европа имат проблеми с газа от Русия. Колко ще са до есента, никой не знае. Ако я нямаше войната надали щяхме да се разделим толкова категорично в позициите и емоциите си.
На хоризонта идва нов служебен кабинет, който попада в доста различна международна и вътрешна среда. Ако само допреди година трупането на политически капитал и измерител за „коефициент на полезно действие“ бяха свързани основно с разкриване на схемите на предишните управляващи, сега ситуацията е по-сложна, доста по-динамична, а търпението на обществото е близо до критичния минимум. Служебният кабинет ще е призван да допринесе за бързото разрешаване на икономически проблеми на фона на несигурна вътрешна и външна среда. В този смисъл, вероятно ще видим различен и не чак толкова активен служебен кабинет, като очакванията са президента да насрочи избори възможно най-бързо, за да не се налага да носи отговорност за непредсказуемите есенни събития, които предстоят.
Колкото и да ни плашат обаче, хайде да не си мислим, че следва зима като никоя друга. През толкова по-драматични времена сме преминали.
Въпросът е дали тези избори ще родят различна политическа картина или ще са предпоставка за още едни избори и шумни драми тип несъстоялото се национално предателство „Македония“ и прочее. Дали бившите партньори научиха своите уроци, че властта не е баница, да я делиме на мене, на мене, пък някой да попита - а на тебе? Да направят своя анализ, кои бяха успешните им области и в кои министрите демонстрираха изненадваща пасивност. Дали направиха достатъчно в критичната сфера на здравеопазването или подцениха нуждите на пациентите, лекари и медицински специалисти, които така и няма да получат увеличение на доходите си? Дали културата не се превърна в последна дупка на кавала? Дали комуникираха правилно решенията си?
Предстои ни предизборна кампания, която ще е доста по-различна от предходните. Няма да има гръмки обещания, защото не е време за гръмки обещания. В момента държавата и обществото ни са в режим на преодоляване на кризи, чиито измерения са неясни и непредсказуеми и по-важното - тяхното развитие е извън контрола на управляващите в София, които и да са те. По-скоро ще има епитети, обиди и заклинания.
Очаква ни разбира се и малко забава. Или както отговорил на въпроса „Как изкарахте?“ народният мъдрец – „Екстра. Смех, бой, майтапи“. Ще се появяват дежурните кандидати, които като извадени от килера ще ни напомнят през какви динамични времена е преминавала българската политика. Някои от тях ще се държат като поели тройни дози райски газ, руски газ и прочее изпарения от прашасалите бъчви на българската политика. Но и тях ще изтърпим.
Така, че - наздраве. Починете си през лятото. Че на есен, явно ще се напрягаме. Не че не сме свикнали.
