На отминалите предсрочни парламентарни избори, които се проведоха на 19 април, имаше три основни стратегии в надпреварата между кандидатдепутатските листи.
С тяхна помощ познати и нови имена в политиката спечелиха място в новото 52-ро Народно събрание.
Как проработиха тези стратегии в така наречените рискови избирателни секции в страната? Неведнъж сме ви показвали как там се гласува единодушно – веднъж за една партия, а на следващи избори – за друга?
По данните и имената от депутатските листи, резултатите от вота и наблюденията ни на терен, успяхме да откроим три основни стратегии на кандидатите и техните партии в надпреварата за парламента.
Първата е „кметове в листите“. Стар, изпитан, позволен от закона прийом, да издигаме кмет за кандидат-депутат. Той събира гласове от общината, която управлява, а после се отказва да влезе в парламента и отстъпва мястото на друг. На последните избори тази стратегия ползва основно една партия.
„В по-традиционните за ДПС райони, като Кърджали, Разград, Търговище ясно се вижда, че хората не объркват бюлетините, когато избират за кмет. Това е практика, използвана от други партии назад във времето, но може да бъде разбира се и сигнал, че по някакъв начин чрез авторитета на кмета тези хора трябва да се чувстват длъжни да подкрепят тази фигура и съответната партия да набере необходимия брой гласове“, коментира Ива Лазарова от Института за развитие на публичната среда.
Примерите с кметове в листите за изборите на ДПС са десетки: Ерол Мюмюн, който е кмет на Кърджали, беше втори в кандидатдепутатската листа на партията за областта. Неджми Али – кмет на Джебел е трети в тази листа. Кметът на Кирково Шинаси Сюлейман е четвърти. Кметът на Главиница Неждет Джевдет пък бе водач на листата за Силистра. Номер 6 в ДПС в листата за Благоевград пък е кметът на Белица Радослав Ревански – в неговата община бе регистрирана най-високата изборна активност – 70%.
Възраждане" влиза в парламента " />
Очаквано кметовете кандидат-депутати се отказват от депутатското място и го освобождават за следващите по ред в листата. Така в парламента успява да се върне дългогодишният депутат Хамид Хамид, който е втори в листата на ДПС за Шумен, но след изборите в неделя бе изместен с преференции. Водач преди него бе кметът на Каолиново Нида Ахмедов, който се отказва от поста. Отказва се и победителят по преференции за областта Айсел Мустафова и така Хамид Хамид се връща в парламента.
ГЕРБ и „Продължаваме промяната“ не са използвали свои кметове в кандидатдепутатските листи, но при тях виждаме примери със заместници или роднини на кметове. Заместник кметът на Лом, дългогодишен депутат и областен координатор на ГЕРБ за Монтана – Ирена Димова, получи близо 65% от преференциите си от същата дунавска община, а резултатите за партиите в Лом сериозно надвишават средните за страната. Лом влезе в светлината на прожекторите с образуваното разследване заради изтекъл запис, на който гласът на кмета на града призовава местните служители на „Чистотата“ да гласуват с бюлетината на ГЕРБ и на зам.-кмета – с обещания за почерпка от по 50 евро.
ПП-ДБ в област Шумен пък издигнаха за водач на листата си дъщерята на друг кмет – този на Хитрино – Нуридин Исмаил, който управлява градчето вече над 20 години. Сега дъщеря му Айлин Пехливанова за втори път ще е депутат от ПП-ДБ. От една страна вотът за кмет или негов близък гарантира по-лесна разпознаваемост сред избирателите, но предполага и зависимости.
„Когато в общината главният работодател е местната администрация, не е далеч от мисълта да го тълкуваме като някаква зависимост. Имахме кандидата в Кирково. Там 40% от хората са заети в местната власт. В Лом 38% от хората са заети в публична институция. В Главиница 41% от хората работят в публичния сектор. И същевременно нивата на безработица там са много високи. За да можеш ти да бъдеш лоялен по един или друг начин към работодателя си, е добре да подкрепяш формацията, която той представлява“, обяснява Ива Лазарова.
Втората ясно видима стратегия за печелене на гласове на изборите е издигане на големите партийни лидери в повече от една кандидатдепутатска листа. Румен Радев бе водач едновременно и в Бургас и 25 МИР в София. Бойко Борисов бе първи в листата на ГЕРБ за същия столичен район, но и в Пловдив-град. Асен Василев бе издигнат едновременно за Пловдив и Хасково. Делян Пеевски – за Благоевград и Кърджали.
Костадин Костадинов водеше листите на „Възраждане“ във Варна и 25 МИР София. Теменужка Петкова – за Русе и Търговище, Томислав Дончев – за Габрово и 23 МИР София, Делян Добрев – за 24 МИР София и за Хасково. Дали с кмет в листите или с лидер за два района, издигането на кандидат-депутат, който печели, а после се оттегля, е законно допустима, но подвеждаща практика, коментират изборните експерти.
„Решава да ни представлява не този, когото сме избрали. Това изкривява избора на гражданите. Виждаме в момента, че тя създава и сътресения в различни коалиции. Кой ще бъде кой, ако се откаже от коя коалиция. Правят се тези тънки сметки“, казва Стоил Цицелков от „Обединение за честни избори“.
В Пловдив-град например Чило Попов, осми в листата на ПП-ДБ за Пловдив, измества с преференции втория в нея – Манол Пейков. Водачът Асен Василев има преференции в Пловдив-град — повече и от двамата. Така Манол Пейков влиза само ако коалицията вземе трети мандат в конкретния район, или ако Асен Василев избере да влезе като депутат от другата област, в която е водач на листа – от Хасково.
ПП-ДБ: Остава ли Манол Пейков извън парламента?" />
Третата стратегия за влизане в парламента е борбата за преференции. Понякога личните гласове играят и срещу волята на партийната подредба. Рекордьорът по преференции на последните избори безспорно е Румен Радев – с общо 30 800 гласа. Следва Божидар Божанов, който само в 23 МИР София печели над 13 500 гласа. Следващият по брой преференции е Бойко Борисов. С голям брой лични гласове традиционно остава синът на кмета на Симитли – Стефан Апостолов, известен с високия си преференциален вот на предишните избори. С голям брой преференции се оказват и нови за политиката играчи, издигнати от „Прогресивна България“ – например студентът от Благоевград Борислав
Миталов, известен и като доброволец по гасене на пожари. Той има 3588 преференции. Заради този брой лидерът на МЕЧ Радостин Василев изказа съмнения за контролиран или купен вот. В отговор от партия ВМРО заявиха, че са издигнали Миталов в подкрепа на „Прогресивна България“ и техните членове гласували за него персонално.
И още едно наблюдение: партията на Румен Радев печели и много от секциите, които традиционно се гледат под лупа за контролиран вот – селата в община Пазарджик, които на последните няколко вота станаха известни с това, че винаги гласуват единодушно, забравиха за ДПС само шест месеца след извънредните избори за общински съвет. 66% от избирателите в секциите на Алеко Константиново например са избрали „Прогресивна България“.
„От една страна някой може да каже - ето, тези традиционно контролирани секции. Някой е контролирал за Радев. Може обаче хората за първи път да не са се чувствали контролирани. Именно за това се проверява на терен. Става дума например за местно лице, което е популярно. Ние все още обработваме тези данни“, обяснява Стоил Цицелков.
В повечето така наречени рискови секции обаче избирателната активност е по-ниска от на предишни избори, и това може да се дължи на множеството акции и арести на МВР за купуване на гласове, смятат наблюдателите.
Рискова секция с ниска активност например е тази в ромската махала на Лом „Хумата“. Крум и съпругата му живеят там. И двамата са категорични, че хората от махалата не гласуват, ако не получат пари.
Крум подаде сигнал за купуване на гласове на изборите в квартала преди две години.
„Сега тия избори са по-различни, всичко е малко по-скришно. На мене нема да предлагат, що аз, знаят, че не взимам пари и ходя да подавам сигнали“, казва Крум.
На миналите избори в секцията в „Хумата“ 90% от гласовете са били в полза на ДПС, сочат данните на ЦИК. Тогава избирателната активност е била 26%, а на сегашния вот тя пада до 16,5%. Победител с малко над 33% процента вече е партията на Румен Радев, като половината му избиратели в района са гласували с машина. На второ място е ГЕРБ с 23,6%, а на трето – ДПС, с малко над 21,65%.
