През седмицата се случи нещо изключително странно – украинските власти съобщиха, че е убит руски журналист в Киев. Малко след това въпросният журналист се появи жив и здрав на пресконференция на украинските служби.

Кой е Аркадий Бабченко?

Журналист, писател, бакалавър по международно право и бивш военен, той е яростен критик на Кремъл. Работил е като военен кореспондент и е отразявал конфликта в Южна Осетия през 2008 г.

Постепенно, Бабченко започва все по-често и радикално да критикува Кремъл.

„На 18 години бях войник и участвах в Чеченската война. После, когато бях на 23, отидох в Чечня като доброволец. Именно тогава започнах да се замислям и постепенно осъзнах, че тази война е престъпление. После започна войната в Грузия. Може да направиш грешка веднъж, два пъти, но не и три пъти. В този момент осъзнах, че става въпрос за система, а не за грешки. Дори и преди войната с Грузия подкрепях опозицията и не бях съгласен с властта, но след като се завърнах вече бях твърдо на страната на опозицията. След инвазията в Украйна, вече не се считам за част от Русия, нищо не ме свързва с тази страна”, казва самият Бабченко.

Снимка: Reuters

През 2012 г. срещу него е повдигнато обвинение в подстрекаване към безредици. Причината са негови публикации, в които изразява възмущението си от управлението на Владимир Путин.

Това обаче не го спира – Бабченко продължава да демонстрира публично своето недоволство. И така до началото на 2017 г., когато решава да напусне Русия.

Първо отива в чешката столица Прага, а след това заминава за Израел. През август миналата година се настанява в Киев.

„Получих обаждане и ми казаха, че ще бъда арестуван. Имах две възможности – да вляза в затвора или да избягам. Нямах никакво желание да влизам в затвора. Бил съм там за кратко и никак не ми хареса”, разказва Бабченко.

В последното си интервю преди мнимото покушение, Бабченко отбелязва, че в Русия е живеел в постоянен страх за живота си.

Снимка: Reuters

Негативното отношение на Бабченко към Русия се проявява по стряскащ начин в неговото съобщение, публикувано във „Фейсбук” часове след самолетната катастрофа над Черно море, станала на 25 декември 2016 г. Тогава загинаха 92 души, повечето от които представители на прочутия хор на Червената армия.

„Изпитвам ли съчувствие за смъртта на 80 служители на Министерството на отбраната, както и на девет служители на медии, които всъщност са агенции за масова пропаганда? Риторичен въпрос – не, не изпитвам нито съчувствие, нито съжаление. Няма да изкажа своите съболезнования. Не аз се противопоставих на тази държава и нейните слуги. Те се обърнаха срещу мен и ме обявиха за враг и национален предател. Сега изпитвам само едно чувство – безразличие”. По-късно пред „Дойче веле” Бабченко сподели, че не съжалява за думите си.

Мнимото покушение, режисирано от украинските специални служби, шокира целия свят. То стана обект на ожесточени критики от страна на „Репортери без граници” и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.

Напълно очаквано, случаят Бабченко доведе и до поредно обтягане на отношенията между Киев и Москва.